Фортисимо

Това бяха едни от най-щастливите ми години. Едва ли има човек на света, който е бил студент и да не споделя това мнение. Въпреки че повечето от сегашните кандидат-висшисти са принудени да работят, за да издържат на финансовите предизвикателства пред самите тях и техните родители, годините на следването ще си останат едни от най-емоционално натоварените в живота.

Преди време беше трудно да те приемат, но пък трябваше да се случи нещо изключително, че да не завършиш висше. Сега студент се става лесно, но трудно се стига до финала!

Управник не се става лесно. Не е лесно и да се стигне до финал. В „Академия на личното” днес кандидатстваха Димитър Александров, Красимир Костов и Даниела Русева. Преди да им дадем дипломи – те са получили други. Кметът на община Шумен Красимир Костов е завършил ВМЕИ – Варна, специалност „Двигатели с вътрешно горене”, бил е 9 месеца на специализация в АЗЛК – Москва. Председателят на Общинския съвет Даниела Русева е завършила Юридически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Областният управител Димитър Александров е завършил висше образование във ВИНС – Варна, специалност „Икономика и организация на вътрешната търговия”.

Приемният им изпит във fortisimo.eu включваше два въпроса. Ето как нашите управници защитиха дипломата си. Представяме ви отговорите по реда на явяване пред изпитната комисия:

Светлана Крумова: Какви са спомените ви от студентските години?

Красимир Костов: Страхотни спомени имам от студентските си години. Първото ми образование е във Варна, затова обичам много този град. Всеки, който е бил студент там може да си представи как се съчетава лятната сесия с плажа. Студентските години са една особена атмосфера на една особена общност. Преди две вечери бях на среща на випуска. Отбелязахме 30 години от завършването ни. Оказа се, че някои колеги не съм ги виждал оттогава.

Даниела Русева: Студентските години са най-красивите мигове от живота на повечето хора. За мен остават с незабравими спомени. Първо, защото годините от 18 до 23 са една младежка възраст. Второ, защото от тогава останаха незаменими приятелства с хора, с които и до ден днешен поддържаме връзка. И не на последно място нашата група беше много задружна. Събирахме се и тогава, събираме се и сега, въпреки че някои от тях станаха министри, други кметове. В сегашното правителство нямам мои колеги, но от предишното такива са Антон Станков и Даниел Вълчев.

Димитър Александров: Най-общо хубави са спомените ми от студентските години. Интересен живот. Хубаво е да си студент.
 

Светлана Крумова: Разкажете една весела история от този период.

Даниела Русева: За мен първият празник – 8-ми декември беше запомнящ се. Тръгнахме към една хижа на Витоша – „Планинарска песен”. Имаше голяма снежна покривка, изгубихме се и дълго време се лутахме. Оказа се, че два часа сме се въртели в кръг. Като пристигнахме нямаше ток. Във всички хижи на Витоша беше така. Празникът го изкарахме страхотно на свещи и китари.

Димитър Александров: Точно на 8 декември преди 25 години се запознах със съпругата ми Катя. Тогава, през 1984, празнувахме в самия институт. На първия етаж имаше барче, откъдето си купувахме по нещо за пиене, на последния беше дискотеката. Аз бях студент ІІІ-ти курс, а Катя - І-ви. Тя е родом от Плевен, учеше „Икономика на строителството”, а после стана шуменка. Вече 25 години на 8-ми декември, сега вече с децата, отбелязваме началото на нашата връзка.

Красимир Костов: Много спомени имам от студентския си живот. Често ходехме на нощно къпане, но веднъж полицаите ни взеха дрехите. А после ни ги раздадоха по опис. Много емоции имам и от бригадирското движение. Вечерите бяха чудесни – лагерен огън и китари. Имам един спомен, когато бях командир на една от бригадите. Сутринта минавах да проверя дали всички са станали и дали вече са облечени. При една такава проверка се оказа, че една първокурсничка все още спи. Аз й казах да става и да се облича, при което тя ми отвърна: ”Другарю командир защо вие не се съблечете и не легнете...” (смее се). Страхотни спомени имам и от специализацията си в Москва. Бях там през 1980 година – станах съпричастен с победите на Янко Русев на Олимпиадата, с тъга изпратихме Висоцки. Още тогава в завода АЗЛК се правеха двигатели, които работят с водород. Но изследванията бяха с гриф „Строго секретно” и отиваха за военните. А сега тези двигатели започват да навлизат вече в автомобилопроизводството. На финал за всички студенти, читатели на fortisimo.eu бих искал да припомня мисълта на Луи Пастьор – „Шансът спохожда подготвените.”

За fortisimo.eu студентските книжки на властта завери Светла Крумова