От момента, в който направиш избора да бъдеш майка, твоите желания престават да бъдат на преден план и започваш да мислиш за малкото същество в корема си.
Всичко, което правим или не, дава отражение върху неговото развитие. Казвам това не само защото днес е празника на покровителката на бременните жени Св. Анна, а защото през последните два месеца съм особено чувствителна по темата „Егоизмът на бъдещите родители”. Не е възможно, казвам си, да знаеш какво вреди на плода и съзнателно да му го даваш. Сигурно се досещате за кой тип „майки” ще говоря.
Да, за тези, които употребяват алкохол и пушат цигари докато са бременни. Нямам намерение да се извинявам за острия тон и ако той ви се струва прекалено нравоучителен, това е не само защото съм заклета непушачка. А, защото ще ви разкажа една история, на която станах неволен свидетел. Тя е с тъжен край.
От малка не обичам приказките с лош финал, но с напредване на годините разбрах, че в съвременния живот има много такива. И все пак мисля, че изборът си е наш.
Още когато научих, че съм бременна, тъй като това дете беше дълго чакано и изстрадано, започнах да разпитвам какво трябва и какво не трябва да правя, за да не навредя на мъничето. Не си мислете, че съм толкова принципна. Напротив, на мен също ми е трудно да не правя неща, с които съм свикнала, да не ям храни, които обожавам или да не пия от домашното ни червено винце.
Малки компромиси са допустими, но не и с цигарите. Макар да има лекари, които казват, че съществува минимално допустима доза от никотин и катран. Може и така да е, но тази доза за една бременна може да бъде безвредна, а за друга – фатална. По тази тема се е изписало много, в крайна сметка пушачките винаги излизат с извинението – една цигара няма да ми навреди. Но след нея идва и втора, и трета, и така – цяла кутия. Ей с такъв случай се запознах съвсем скоро.
Бременна пушачка. Още през първия ден от познанството ни разбирам, че има контракции, доста преди термина, частично отлепена плацента и високо кръвно налягане. И без да пуши – тези фактори звучат страшничко и са достатъчна причина за преждевременно раждане. Но нямаше кой да ме чуе.
Цигарите изгаряха една след друга, а обяснението, че я успокояват ми изглеждаше неправдоподобно, защото тя сякаш се изнервяше все повече. Така се появиха и нетърпими болки, водещи до прогресивно увеличаване на изпушения тютюн. Недоумявах.
Това, което знам е, че плацентата служи като междинна „възглавница” между матката и плода. Тоест бременността „виси на косъм”, така да се каже, крепи се на уникално тънки клетки.
А пушенето нарушава нормалното кръвоснабдяване на тези клетки и ги прави чупливи. Имах някакво страшно предчувствие, че тази история ще завърши зле.
Стоях и гледах и не можех нищо да предотвратя. Казах си, че коя съм аз да давам съвети, изборът си е неин. И замълчах. Докато на другия ден разбрах, че през нощта нещо се е случило и бебето е починало в утробата на майка си.
Идваше ми да крещя, но мълчах и не можех и звук да издам. Бях се вцепенила от страх. Не знаех коя е причината за тази трагедия, но все си мисля, че тя можеше да се предотврати. Не поставям под съмнение лекарския професионализъм, защото съм сигурна, че са направили всичко, което е по силите им. Бебето във вашата утроба не може да се защити от вредите на никотина, така че вие носите тази отговорност.
И ако вие, като голям човек можете да излезете от стаята, в която се пуши, то мъничкото същество, което стои в утробата ви, няма как да го направи. Защото пушенето на цигари не винаги е личен избор. В този случай, примерно избор липсва.Освен, ако не възприемате като такъв дилемата дали вашата приказка ще бъде с щастлив край или не.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара