История на любовта в три минути, така аржентинците описват тангото. Най-емблематичната фигура в света на аржентинското танго Карлос Гардел е роден на 11 декември 1890 г.
Пак на тази дата, само че през 1899 г. е роден и Хулио Де Каро – цигулар и композитор, новатор в историята на танго музиката. Точно заради тези две имена през 1977 г. – 11 декември е обявен за национален ден на тангото в Аржентина.
Специалистите спорят дали танго означава място за срещи или идва от латинската дума tango – докосвам. Страстният танц е уникална смесица от чувствата, преживяванията и фолклора на много народи. Появява се в края на 19-ти век в Буенос Айрес, в бедния пристанищен квартал – Ла Бока, който става пристан на хора с различни националности.
Емигрантите дошли да търсят по-добра съдба, донасят и културните традиции на страните си. В тангото са съчетани африкански ритми тангано, аржентинска милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка и немският валс. Всички те обединени от тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата.
В началото танцът бил „мъжка работа” и в него не участвали жени. Мачовците демонстрирали един пред друг уменията си, танцувайки по улиците. Постепенно започнали да привличат в играта и уличните момичета. Затова и до днес дамите, танцуващи танго, често избират за сценичните си костюми тясна пола с дълбока цепка, мрежести чорапи, предизвикателна блузка с голямо деколте и обувки на много високи токчета.
В началото на XX век тангото нахлува в Европа. Това е неговият златен век. Тангоманията стартирала в Париж и бързо завладяла световните столици. Най-известната мелодия на тангото – "La Cumprasita" е написана през 1917 г. от уругваеца Жерардо Родригес, а днес има повече от 200 варианта.
Тангото винаги вълнува. Кой би останал безразличен пред любовта, болката, мъката и страстта. Казват че Тангото е като живота – лесен, труден, екзалтиран, болезнен. Никога няма да спрем стремежа да изтанцуваме живота си. Кой би забравил Ал Пачино и тангото му в „Усещане за жена”?
Защо ли хората обичат да танцуват танго и днес? Това е танц на общуването. Мъжът води, а жената се подчинява. Психолозите смятат, че точно това е очарованието му във времето на еманципацията.
Аржентинците издигнаха паметник на тангото. Двутонен, стоманен бандонеон се извисява на три и половина метра височина на входа на Ла Бока – живописният квартал на аржентинската столица. Аз пък имам една прекрасна малка статуетка, подарък от приятелка, която посети Аржентина, изобразяваща две тела във вихрено танго.
Казват, че Тангото се танцува в мълчание. Без много приказки смятам да поканя Иван Капралов на едно танго. Той ми сподели, че много иска да го научи този танц. Защо не, все пак имам известен опит в тази насока.
За fortisimo.eu – Нели Русева
P.S. В този брой екипът на fortisimo.eu подбра някои неща, които освен всичко друго, притежават магията да събират хората. Като тангото, за което току що ни разказа Нели. Бирата, която събра вчера Светла с други журналисти. Снимките и спомените за летните утрини – споделени от Мина. Паметниците! Да и те ни събират, а когато ги няма очевидно не си иска да поправим нещата, като хората от Каспичан и техният първи паметник за който ни разказа Иван. Приятно четене!
0 коментара