Фортисимо

Тази седмица ще ви запознаем с една двойка, която се гордее със своите две сватби. Не става дума за граждански и църковен ритуал, въпреки че и такива са правили. Говорим за две сватби и едни и същи младоженци.

 Познавам Антония отдавна, а Аетос – откакто я взе за жена. Тя е българка от Шумен, а той – грък от Палелимнос (остров Крит). Антония е весела, откровена, естествена и добра. Аетос е емоционален, любвеобилен, стабилен и кавалер. Тя е с две висши образования – в момента домакиня, която се е концентрирала над възпитанието на сина им. Той се занимава със земеделие и животновъдство и изкарва парите за семейството. На вратата на жилището им, близо до критския град Ретимно, стои табелка „сем. Кириакаки”.

Светлана Крумова: Как се запознахте?

Антония Кириакакис: През 2004 дойдох на о. Крит, при майка ми, за да си търся работа. Понеже не знаех гръцки език се хванах да бера маслини, заедно с други българи. Собственик на градините бе Айте (галено на Аетос). Там работех около два месеца. След като сезонът приключи започнах друга работа. Чистех къщи и през ден продавах в един магазин. Една от къщите, които чистех, беше съседна на тази на Айте.

Един ден собственичката го помоли да ме закара до мястото, където живеех. Возейки ме на мотора си, той шеговито ми каза, че трябва да го почерпя за услугата и ме покани на кафе. След тази случка веднъж дойде в магазина и сподели, че много ме харесва. Всъщност ми отправи най-сериозното предложение. Аз му отговорих, че ще си помисля. От срещата ни на кафе беше минал едва месец, а по това време вече мислех и да се връщам в България. Последва покана за коледно тържество в ресторант, заедно с цялото му семейство. Трябваше да реша – България или поднесения годежен пръстен.

Оказа се, че поканата за обикновена коледна вечеря е постановка, защото брат му и двете му сестри са знаели за предложението и ми носеха подаръци. Познавахме се, защото бях чистила в къщите им. На следващия ден Айте дойде вкъщи и поиска ръката ми от майка. Тя излезе на секундата и не се прибра поне половин час. Брак с чужденец – беше против, но после се съгласи.

Светлана Крумова: Защо избрахте да сключите брак, пред възможността за съвместно съжителство?

Антония Кириакакис: Както аз, така и той, държим на законното съжителство. Освен това – аз съм чужденка, а като негова съпруга ще съм равноправен гръцки гражданин. Направихме не една, а две сватби, защото исках в този ден да бъда заедно с хората, които обичам. Все пак голяма част от близките и приятелите ми от България нямаше как да присъстват на гръцката.

Светлана Крумова: Какво е за вас сватбеният ви ден?

Антония Кириакакис: За кой питаш? Все пак малко хора могат да се похвалят с два сватбени дни, и то с един и същ човек. Единият беше през лятото, на 17 август , а другият – през зимата, на 29 януари. Българската сватба беше едно весело преживяване. Не бях виждала роднините си от година. А Айте за първи път видя сняг и усети истински студ. По време на ритуала в ресторанта на мен ми стана малко мъчно, че отивам да живея далече от хората, които обичам. Тогава си обещах, че докато мога – всяка година ще си идвам в България и ще каня мои близки и приятели да ми идват на гости.

Гръцката сватба също беше много весела. Тук правят огромни сватби. Нашата беше с хиляда души. Чувствах се като принцеса. В този ден допуснах един малък гаф. Бях поела ангажимент да подготвя диск с песни, които обичат гостите ни от България, но забравих. Спомних си едва когато водещият ми поиска музиката. Един приятел изтича до колата си и донесе музика, която слуша там. Дискът се оказа с повечко кючеци. Айте беше поканил и работниците си, които по това време бяха български цигани. Те скокнаха да танцуват, а аз – с тях. Тогава един от роднините на мъжа ми попитал дали не съм циганка (смее се).

Светлана Крумова: И така, заедно вече пет години. Как определяш живота ви след сватбата?

Антония Кириакакис: Преживяхме доста. Изпитахме големи мъки, докато станем родители. Благодарение на медицината – сега животът ни е изпълнен със смисъл. Айте продължава да се занимава с бизнеса си. Преди да се роди Марио, аз движех фамилната таверна, но сега съм отдадена изцяло на детето. Бих искала, ако ни позволи здравето и годините, да имаме поне още едно дете. След това вече ще му мисля дали да продължа да работя за себе си, или за някого. Животът ще покаже.

За fortisimo.eu на българската сватба в тази история яде, пи и се весели Светлана Крумова