Думата „смърт” е стряскаща. Но когато става дума за свинска смърт - дори и мразещите насилието, като мен, остават с грейнали очи. За повечето ни читатели, най-вече за „гражданчетата”, това събитие е чуждо и непознато.
За мен си е цяло преживяване – от точенето на ножовете, до запалването на скарата и мятането на първото парченце свинско филенце.
Едно от най-важните условия вече е налице – времето захладня. А за да се сгреете, пригответе дамаджанката с червено винце или греяна ракийка. Сега се сещам, че като малка оплаквах всяко заколено прасе, но с годините започнах да разбирам, че ние хората сме хищници. А и не си мислете, че прасетата, на чиито заколения съм присъствала, са толкова розовички, колкото ги рисувахме в пети клас. Напротив, те неслучайно са си заслужили званието „най-мръсни животни”. Това прасенце, което заколихме в събота, се казваше... Няма значение.
Пропускам момента със забиването на ножа и преминавам направо към втора фаза. Метнахме го на една дървена табла. После го пърлихме, стъргахме и поливахме с вода. След това го загърнахме с някакъв найлон. Дойде моментът на разфасоването, в който аз участвах най–дейно, като истински хирург със скалпел в ръка. Следва най-хубавата част.
Резнахме си едно от най-тлъстите парчета месо и го метнахме на скарата. Дълго ще помня студения декемврийски ден, в който се беше събрало цялото семейство. Така наречената „свинска смърт“ за мен е общо преживяване с най-близките ми хора. Пробвайте, ако не сте. Сигурна съм, че ще ви хареса, а пък и сега му е времето.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара