Фортисимо

Много хора днес ще почетат впечатляващата 130-та годишнина на шуменската болница. Първото болнично заведение на Балканския полуостров всъщност е с поне 40 години по-старо, което говори доста за стандарта на живот на шуменци от XIX век.

Много хора ще отдадат почит пред заслужилите лекари и медицински сестри, оставили своя почерк в историята на българското здравеопазване. Заедно ще открият новия мемориал „Почит и благодарност” в двора на болничното заведение. Надяваме се, че с тази статия ще успеем да ги накараме да чуят разказа на един друг паметник, свързан с историята на болницата в Шумен.

Той също е там, току пред новия мемориал. Паметник, който иска да говори, но до днес нямаше кой да го чуе. Фигурата на прегърбена от болка жена с уморени, но грижовни ръце. По-наблюдателните са го виждали на старото му място в градинката до паркинга на Хирургическия блок. Някои с по-силна памет си спомниха, че в началото ръцете на жената от скулптурата водеха към малко дете, отправило взор на надеждата към нея.

Всъщност, трудно сглобихме разказа на тази композиция, защото никой досега не се е опитвал да чуе посланието й. Хората, с които разговаряхме, се напрягаха да си спомнят едно или повече деца е имало всъщност. Други се разминаваха в спомена как точно са били подредени отделните фигури. Всички обаче знаят, че детенцето от паметника е изчезнало през 90-те години на миналия век.

Източници на fortisimo.eu твърдят, че имат сигурни сведения за това, че фигурата на детето е открадната и предадена за скрап. Странно е, че дори тогава никой не си е направил труда да чуе този паметник, а днес той сякаш иска да говори.

През далечната 1988 година в Шумен се завършва един от знаковите обекти в града. Новата сграда на старата болница е гордост за властта и трепетно приета придобивка за гражданството. В един момент в зелената площ до паркинга се появява въпросната скулптурна композиция. В началото изглежда разхвърляна. После някой все пак подрежда отделните елементи, но е ясно, че около новия паметник нещо има. Той никога не е откриван официално. Още тогава никой не е искал да го чуе. Общата памет пази само спомен, че хората не са го харесали. Архивите пък пазят писмо от будни граждани, които настояват паметникът да се премахне, защото изглеждал подтискащо и вместо да помага на болните в интензивния сектор, по-скоро щял да ги стимулира да напуснат този свят.

Характерното за онова време тихо гражданско брожение очевидно накарало и властта да действа тихо. Паметникът също притихнал. Надяваме се до днес, когато поне ние сме настоятелни да го чуем.

Тази скулптурна композиция е единствената творба на Вежди Рашидов в Шумен. Скулпторът я е дарил на града, въпреки че не знаем защо и по чие предложение. Дали е било във връзка със завършването на новата болница? Композицията се нарича „Майка Армения” и е посветена на страданията на арменския народ, предизвикани от разрушителното земетресение от 7 декември 1988 година. Тогава, при трус от 7,2 по Рихтер, в близост до град Спитак, загиват близо 25 000 арменци. Земетресението и последиците от него имат широк отзвук в социалистическия лагер, който предчувства предстоящите промени.

Така всъщност би трябвало да започва истинската история на този паметник, но досега никой не е пожелал да я чуе.

За fortisimo.eu – Иван Капралов