Фортисимо

Даниел Малев е собственик на студио „Трима” – кореспондентският офис на бТВ в Шумен. Назад в годините шуменци го познават като един от първите видеооператори в ТВ ”Шумен”, по-късно и мой колега от хубавите години на бившата ТВ „Вариант 6”.

Малев е от хората, към чиято визитка най-добре прилягат думите „професионалист” и „перфекционист”. Освен репортажите за една от най-рейтинговите ни национални телевизия, в студио „Трима” се снимат филми – рекламни, абитуриентски и, за да си дойдем на думата – сватбени. Откъсвам го за минути от работата му в студиото. В крачка, пестейки взаимно времето си, започваме интервюто и за по-малко от половин час се връщаме 17 години назад, когато Дидо снимал първата си сватба.

Мина Денева: Изненадана съм от сватбената ти „филмотека”. Тук виждам подредени стотици дискове.

Даниел Малев: По-голямата част от сватбите в региона през изтичащата година сме ги снимали ние. Почти 100 са, имали сме по 4 сватби на събота.

Мина Денева: Чувала съм за нестандартни, „изнесени” сватби, снимани от екипа на студио „Трима”...

Даниел Малев: Всичко екзотично се снима от екипа на студио „Трима”. Имали сме изключително трудни за заснимане. Например - единствената, снимана на камъка на колобъра в Мадара. Тя беше трудна за снимане от техническа гледна точка. На площ от 3 кв. м. трябваше да се поберем аз, фотографаът (покойният Христо Боцов), двамата младоженци, кумовете и длъжностното лице Лили Попова. Както и човек, който да държи микрофона. Скалата е наклонена и си бяхме казали, че това е „вертолетна” сватба. Техническият екип буквално трябваше да бъде с „гащи с перка” и да кръжи като Карлсон. Идеята за мястото беше на младоженците. Носехме генератори, озвучаване. Резултатът беше перфектен.
Друга нетрадиционна сватба снимах преди около две години. Двамата много се обичаха, затова поляната пред базата на музея в Мадара бе окосена под формата на сърце. Имаше камерен оркестър и длъжностно лице от Шумен. Тази интересна сватба също остави много приятен спомен у мен.
В Априлци снимахме друга сватба, за която се сещам с удоволствие. Булката - от Шумен, младоженецът - от София. Срещнали се по средата - в Априлци. По-късно решили и сватбата да бъде там. Интересното бе, че за половин час трябваше да обърнем цялата подредба на ритуала. Те се придвижваха с файтон с конска сила. Ние имаме навик да снимаме по време на движение, но там пътищата са тесни и неасфалтирани. По едно време щях да изпадна от колата (смее се), но кадър има. Агенцията, която отговаряше за украсата в ресторанта, бе предвидила двойката да стои така, че зад тях се оказа реклама на бира. Поглеждам на другата страна и виждам прекрасна гледка към Маркуджиците, обагрени от есента. Изобщо - мястото бе невероятно красиво с много дух около себе си. Наложи се в рамките на 30 минути да завъртим цялата „постановка” заради красивия пейзаж. Младоженците останаха щастливи от крайния продукт и произведения от нас филм.

Мина Денева: До каква степен самата подготовка е важна за реализацията на крайния продукт?

Даниел Малев: Подготовката е 90% спечелeна кауза. Тя започва веднага след срещата с хората. Като видим какви са изискванията им към нас и докъде те могат да стигнат, ние провокираме въображението им още. Идеята е да постигнем нещо, което максимално да им хареса, също и на нас.

Мина Денева: Знаят ли младоженците и техните родители какво искат?

Даниел Малев: Не, не знаят. Обикновено те са гледали нещо, чели са нещо, клиширали са го и си мислят, че това е просто готова бланка, в която трябва да се попълнят данните. Идеите идват в движение, понякога доста ги изненадваме и провокираме за щуротии.

Мина Денева: Има ли мода в сватбите?

Даниел Малев: Не бих казал. Традициите се връщат.

Мина Денева: Бели ли са роклите? Има ли различни?

Даниел Малев: В 99 процента от сватбите, които сме снимали, роклите са бели. Но миналата година, на 31 декември, на паметник „Създатели на българската държава” снимахме една сватба, на която булката беше с черна рокля, с винено червени орнаменти, а младоженецът - с черен костюм и със съответните винено червени орнаменти. Оказа се, че това са двама дизайнери от Русе и Варна, които са решили да сключат брак тук, защото от всякъде другаде са отказали да извършат ритуала на 31 декември. Интересна беше сватбата. Много абстрактно изглеждаха младоженците.

Мина Денева: Как се придвижват младоженците? Има ли и тук екзотика?

Даниел Малев: По отношение на превозните средства – всевъзможни са. През 2006 г. сватбеният автомобил на една двойка всъщност беше сватбен валяк, украсен с цветя и балони. После няколко сватби сме снимали с младоженци на файтони и каруци. Не липсват и скъпи сватби с автомобили от всякакви марки и къде ли не.

Мина Денева: Кои са условията, за да стане сватбата такава, че ти да си я харесаш, после и младоженците да са доволни.

Даниел Малев: Най-важното условие е младоженците да се обичат и да не го крият. Да са разкрепостени, освободени и да правят това, което на тях им доставя удоволствие, защото операторът не е този, който прави сватбата. Той просто отразява това, което се случва. Може да дам идея, но сватбата се прави от главните герои. Фотографът и операторът организират сватбата във времето, защото всичко трябва да се случва своевременно.

Мина Денева: Какви са сватбените тенденции?

Даниел Малев: Това, което забелязвам напоследък, са множеството сватби на емигранти. Идват си в България, женят се и се връщат обратно в страната, в която са избрали да живеят. Някои са предизвикани от желанието на родителите си, други - от това, че в България им излиза по-евтино. Третата (и най-важна) причина е, че тук веселието е по-голямо. Имаме например едно семейство с две сватби – една в Италия, и една в България. Българската сватба изглежда по особен начин, тя е много по-весела и е съвсем различна, хората успяват да се отпуснат и да си направят тържеството щастливо.

Мина Денева: Как успяваш във времето, защото от години студио „Трима” е и кореспондентски офис на бТВ?

Даниел Малев: Обикновено сватбите са в събота и неделя, а репортажите през уикенда са рядкост. Те ще са остро събитийни и най-често става дума за катастрофа или друг инцидент, свързан със загуба на човешки живот. Много е трудно, когато операторът, снимайки сватба, трябва да се отдели за момент, да снима инцидента, после да се върне и да продължи с тържеството. За да се справяш е необходима чиста проба професионализъм. Това се постига с времето, с работа и с претръпване. Колкото и да си претръпнал обаче, всички сме хора и след подобни гледки винаги остава една болка у оператора.

Мина Денева: Случват ли ти се често такива ситуации?

Даниел Малев: Това е изключение. Ние имаме човешкия ресурс и техническата обезпеченост да снимаме три събития едновременно. Проблемът възниква тогава, когато двама от операторите трябва да бъдат извън града, а третият - да снима сватба и едновременно да покрива новинарски събития.
Екипът ни е железен! Свалям шапка на колегите, абсолютни професионалисти! Много добре сглобен екип, който се изгражда с годините.

Мина Денева: Всъщност от колко години снимаш сватби?

Даниел Малев: Във връзка с това интервю се върнах назад в годините и сметките ми показаха, че първата сватба съм я снимал през 1992 година. Тогава снимах с камера, тежаща 13,5 кг, освен това носех магнетофон, който тежи още 15 кг и касети, всяка от които е с продължителност едва 20 мин, но пък тежи цял килограм. В края на сватбата имах до мен камара, висока около метър и половина, с касети, от които трябва да се сглоби крайния продукт. Първоначално беше голям ужас. На втората сватба се изтарикатих – снимах с малка камера, но тя имаше проблем с акумулатора и през цялото време бях с удължител, вързан за колана.

Мина Денева: Кое е най-голямото изпитание за оператора?

Даниел Малев: Най-голямото изпитание на оператора се оказа заснемане на сватба на глухонеми.

Мина Денева: О-о?! Разказвай!

Даниел Малев: Хората се обичаха невероятно. Той е от Варна, тя от Шумен и с фотографа, пак покойният Христо Боцов от студио „Фокус”, отиваме във Варна. Търсим начин да се разберем с младоженците. Стана така, че до края на сватбата оператори и фотограф влязохме в обстановката и започнахме да си говорим с ръце. Най-интересното е, че хората танцуваха, и то добре. Разбрах, че чувстват ритъма със стомаха си. Танцуваха всички хора. После снимахме и други сватби на хора с увреждане на слуха, но първоначално стресът беше много голям. И добре, че бяхме страхотен екип с Боцов!

Откакто той почина, не съм снимал сватба и знам, че ще ми е трудно. С него се разбирахме с поглед и се допълвахме невероятно. През цялото време си партнирахме и си подавахме идеи – фотосесии по крепостните стени и какво ли не, с идеята да дадем колкото се може повече. Идеята е всички да бъдат щастливи накрая. Не го ли заснемеш както трябва – нищо не се е случило, всичко се забравя!

Мина Денева: В този смисъл работата ти е благодарна – заснетото остава.

Даниел Малев: Да, ето - снимките на Боцов го надживяха. Факт е!

За fortisimo.eu с Даниел Малев разговаря Мина Денева