Убедена съм, че случайни неща няма. И аз не съм се появила на оживената шуменска улица случайно – преди години ме засадиха тук хората, които после дълго се грижеха за мен.
И аз се стараех да правя каквото мога – приютявах птички и катерички, предлагах малко хладина в жегите, вдишвах изпаренията на профучаващи по булеварда коли...
Много години ми трябваха за да порасна, обградена от грижите и топлината на хората. Узнавах за тревогите и радостите им, надничайки в прозорците им; слушах историите им, привеждайки клони към пейката, на която отдъхваха; радвах се на детската глъчка, клокочеща от люлките наоколо.
Не усещах как се нижеше времето. Обикнах я тази шуменска улица и тези мои съграждани. Станах истинска елха – такава, каквато я описват в песните и стиховете – стройна и зелена. Пролет, лято, есен, зима...
Падна първият сняг и тъкмо се канех да се постегна и пременя за коледните празници, та да зарадвам пак моите съседи, a някой реши, че може да си спести пет – десет лева за елха у дома. Кризата – в джобовете и в душите – извади нож, размаха го и аз, красивата, добрата, деликатната, нищо, ама нищо не можах да направя... Притече се на помощ един мъж, но ножът беше свършил своето.
Е, поне попаднах в добри ръце. Огледа ме, погали клонките ми, почисти раните ми и три дни мисли какъв да е новият смисъл. Защото, нали ви казах – случайни неща няма. Смисъл винаги има. Сега блестя красива и празнична в една детска градина. Около мен радостни гласчета редят четиристишия, треперещи ръчички се боцкат на игличките ми, малки крачета тропат хорца.
Днес – утре вместо катерички и птички, ще приютя под клоните си безброй желания – кукли, роботи, кончета, котета, нинджи, коли... Е, няма да участвам в спречквания и съседски препирни, няма да усещам пролетния вятър и истинския сняг... Но затова пък скоро до мен ще приседне най-очакваният дядо на земята, ще стана част от изпълняването на най-съкровени желания... Не всяка елха може да преживее и това. Случайни неща няма. И доброто, и лошото, което ни застига, се случва, защото трябва да се случи. Хубавото е, че всеки край е едно ново начало. Важното е, да си дадем сметка за това. Щастлива 2010 година!
За fortisimo.eu – Росица Василева
PS: В редакцията на fortisimo.eu Коледа очевидно дойде по-рано. Няма по-голям подарък за едно списание от това да разбере, че вълнува толкова своите читатели, че да им се иска да опишат своите мисли, чувства и преживявания. Този текст на Роси беше придружен от кратко писъмце:
„Привет! Не знам какво ми става, но може би - харесвам много Фортисимо, наближава Коледа, случката, която описвам е истинска и ме развълнува и накрая най-вероятно ми липсва читалищната емоционалност.“
Най-вероятно е всичко това заедно. Много благодарим за прекрасния разказ на Роси, който ни дава повод да ви поканим да ни пишете и вие. Очакваме вашите думи за живота ни през изтичащата година, за общото ни съвремие и вярваме – общото ни бъдеще.
0 коментара