Фортисимо

„Разкажи ми това!“ В това настоятелно подканяне се съдържа романтичната ми представа за журналистиката. Обичам да разказвам истории. Обичам да ги преживявам отново като се взирам в реакциите на читателите, слушателите и зрителите. Обичам приятелите си, които обичат да правят същото.

Отдавна съм зарязал интелигентските спорове изкуство или професия е журналистиката. Днес повече от всякога знам, че по отношение на нея действат хладни бизнес закони, които са далеч от общо приетата среда за нашенски творец. Пък и сегашните млади ще предпочетат светъл офис с модерни компютри пред екзистенциалните спорове на кана червено вино в кръчма с преминала слава. Също така видях много неудовлетворени хора, които разбират журналистиката като професия.

В България няма богати журналисти, а професионалното израстване в днешната медийна среда е по-скоро случайно, отколкото почиващо на оценка на показани качества.

Важното е да искаш да знаеш и да искаш да разкажеш. Това е едно особено състояние на духа, когато всичко друго няма значение. Историята те грабва и заплита в различни сюжетни линии. Навлизаш в един лабиринт и постепенно ставаш част от този разказ. Гориш! Чувстваш, че трябва да го кажеш, защото в противен случай земята ще спре да се върти. Така е! Вярно е, че понякога стигаме до там.

„Разкажи ми това!“ Това настоятелно подканяне често е основното, което ме събира с приятели. Знам, че няма друга професионална сфера, която да определя часа за отиване на гости според телевизионната програма и часа на новините. Нашите срещи с приятели всъщност са една много разширена новинарска емисия. Защото зад всеки репортаж има още истории, които си струва да разкажеш.
Хубаво е да има журналист в компанията ви. Или поне такъв, който работи в медия. Всички те – говорещи и снимащи, звукари или други – умеят да разказват истории. С това си вадят хляба. Наричат Шумен медиен град, не защото има много и от всички видове медии. Наричат го така, защото има поне 150 човека, които си вадят хляба с разказването на истории.

Помислих си това, докато си наливах поредната чаша вино на новогодишния банкет. Видях много хора, с които често споря и същевременно обичам. Носители на истории, които и аз нося. Такива, които са разваляли разказаната от мен история, а аз съм го приел като временно поражение, очакващо „обръщането на палачинката“. С тези хора играем една игра. Вкарваме си голове не с топки, а с истории. Обичаме да правим това!

Знаете ли каква е мисълта на участващия в медиен купон по повод на реалната възможност в заведението да нахлуят „наглите“, „крокодилите“ или „Ал Кайда“ и да сложат край? Ужас, тази история ще разкажат недошлите на забавата.

За fortisimo.eu – Иван Капралов