Фортисимо

С всяка изминала година снимките, които трупам са все повече и повече, предимно в електронен вариант. В крайна сметка, като поискам да си покажа децата, ми е трудно да извадя традиционна снимка на хартиен носител.

Това бе и причината през лятото да си поръчам трийсетина. Албумчето ми донесе неподозирано удоволствие.

Не само защото лесно си го нося в чантата и го показвам на приятели, но и защото ми е много по-приятно да си разглеждам традиционните фотографии, отколкото да се ровя в дискове и папки. И тази сутрин го разгледах, за пореден път. Дадох си сметка, че почти всичките ми снимки са правени у дома или извън Шумен. Мисля, че така е и с другите хора. Човек не забравя да си вземе фотоапарата не когато отива на работа, а като тръгва на път. Така, „пътувайки” из отминаващата вече 2009, си мисля, че от снимките ми личи какво обичам – дълги трапези и непознати места. Между тях – първите и последните учебни дни на децата ми.
 
Впрочем, като всеки родител, и аз си меря годините и успехите с тези на децата. През 2009 целият ни домашен екип беше ангажиран с успешното завършване на първи клас на най-малката в семейството и приемането в гимназия на батко й. Това са и най-големите ми лични постижения за годината. Семейната награда за всички бе екскурзионното летуване из България. С малко отклонение до Гърция, което сами си организирахме и реализирахме със стария ни „Форд”, пълен с рекордно количество багаж.

Яд ме е, че нямам снимка на всичките ни раници, сакове и куфари, побрали точно 16 чифта обувки на четиримата – от джапанки, до обувки за катерене, както и половината ни летен и зимен гардероб. Акцентите на пътуването бяха къпане в Бяло море и изкачване на връх Мусала в рамките на 24 часа.

Така се получава, когато има сблъсък между планираното и случайността. Впрочем, за моето семейство 2009 започна с пътуване, ледени пързалки и тежки трапези. Дано пак така да завърши!

Ха, препрочитайки този текст се оказа, че не съм отделила място на работата ми. Всъщност – това е, защото работата не ми тежи. Тя просто е част от живота ми – понякога радости, понякога ядове, но най-често доста забавен делник, и то в добър екип!

На всички читатели на fortisimo.eu и слушатели на „Форте” радио желая здраве, пълна къща и добър екип през Новата година – у дома, за работа и за веселба!

За fortisimo.eu все още незавършилата си 2009 представи Мина Денева. Тя мечтае през 2010 да напише... пътепис от Рио де Жанейро!