Много двойки в България, пък и в цял свят, живеят щастливо под един покрив, създават деца и имат пълноценна връзка. На тези мисли ме навежда полученото в електронната ни поща писмо тези дни.
Редакционният екип на fortisimo.eu взе единодушното решение, че мястото на тази история е именно в рубриката „Моята луда сватба”, защото емоциите на главните герои по нищо не отстъпват на тези на брачните двойки.
Четейки историите на младоженците, които fortisimo.eu представя всяка седмица, започнах да усещам как от върла противничка на брака, все по-често започвам да си се представям в бяла рокля. Все още ми липсва някой и друг аргумент „за”, но скоро виждам и на моята ръка халка.
Дали животът след брака е толкова розов, колкото изглежда, или в деня на сватбата започва началото на края? Този въпрос си задавам от около 2 години – откакто срещнах мъжа на живота си. Винаги съм си мислела, че като го видя, ще го позная. Така и стана. Ние нямахме период на „гаджета”, а директно се превърнахме в „съпрузи”. Тоест, заживяхме на семейни начала. И, слава богу, че стана така, защото бързо успяхме да се нагодим един към друг, без онова излишно театралничене по кафенета и механи – вечери, които преминават в обяснения кой какъв е и за какво се бори.
Всеки разказа своята история буквално за няколко часа, след което аз знаех, че това е моят мъж, а той – че аз съм неговата жена. Сега, като се замисля, си давам сметка, че едва ли й е било лесно на майка ми, гледайки как лудата й дъщеря се омъжва след 2 дни познанство. На нейно място аз едва ли бих приела подобно решение толкова спокойно. ТОЙ обаче всеки ден доказва, че не съм се излъгала. Майка ми само може да бъде спокойна, че имам такъв човек до себе си.
А за сватбата – аз вече съм казвала заветното „да”, и годежен пръстен имам, но… какво от това?! Питам се, не е ли по-важна любовта в очите на човека до мен, топлината в очите му и нежната му ръка, която ме гали вечер, докато заспивам? Какво би променил един подпис? Какво е една сватба? Помпозен ден, измислен, за да задоволи прищевките на роднини и познати да видят децата си законно обвързани. От приятели съм чувала, че голяма част от хората, които присъстват на сватбата ти са някакви непознати. Те от своя страна пък са се чудели какво да ти подарят, имайки предвид, че не те познават. Е, защо да си създаваме взаимно неудобство едни на други? От друга страна – нали този ден е за вас ДВАМАТА, които се обичате?!
Мисля, че ще мине още време, докато се реша да мина под венчилото. Сигурна съм, че за нас нищо няма да се промени „след това”. Може би и затова не виждам смисъл да го правя. Сигурност усещам и сега, знам, че дори и да се скараме, той пак ще се прибере при мен и че каквото и да направя, той ще ми прости.
Какво повече ми трябва? Подпис срещу гаранция? Гаранция няма. Ако любовта между двама души е изчезнала, никой не може да я върне и тогава няма смисъл хората да остават заедно. Все пак знам, че и аз някой ден ще се подчиня на каноните на нашето консервативно общество и ще сключа брак с любимия си човек. Тогава очаквайте разказа ми в „ Моята луда сватба” на fortisimo.eu.
За fortisimo.eu - Кремена Руменова
P.S.: Писмото на Кремена ни накара да погледнем по един по-различен начин към рубриката „Моята луда сватба”. Дадохме си сметка, че днес много хора могат да разкажат сватбени емоции, без да са вдигали сватба. Искаме да чуем и тях. Всъщност се надяваме да успеем заедно да съберем още мнения към актуалния спор за брака и неговото място в съвременното общество. Пишете ни на адрес: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
0 коментара