В началото на новата година човек дава най-големите обещания към себе си. „Ще спра цигарите!”, „Ще спра да пия!”, „Ще започна диета!”, „Няма да се ядосвам толкова много!” „Няма да обръщам внимание на дребните ядове!”.
Това са най-често срещаните обети, които хората полагат пред самите себе си всеки следващ януари.
Първите дни от годината минават в нещо като световна предизборна кампания, само дето щедро раздаваните обещания са индивидуални и лични. „Аз“ срещу „Мен“, като дяволчето и ангелчето в онази реклама с готините ботуши.
- Аз: „Спирам цигарите!”
- Мен: „Пуши ми се!”
Тежка е борбата. Да приемем, че надделява „Аз“ и вие спирате да пушите. Това прави ли ви нов човек?! Изобщо – вие искате ли да сте „нов” човек, след като, примерно, 30 години сте пушили? Хората около вас ви казват „браво”, но зад гърба ви шушукат: „Този е станал толкова нервен, че чак не се издържа вече!” И вие не сте доволен, и обкръжението ви не е. Това е то…
Сега не се ли нервите като новоизбран политик? Май да! Но това не ви спира да попържате на маса с приятели, поглъщайки подобаващо количество алкохол, който, между другото, в новогодишната нощ сте обещали да намалите до степен да спрете изобщо.
Ядосвате се! И вие не знаете на какво, а сте си обещали през новата година и това да не правите. Отнякъде веднага изниква изречението: „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се сбъдне.” Това е то… Какъв е смисълът?!
Открийте го, защото го има. И по-бързо.
Не забравяйте, че утре вие може да сте човека, когото псуват. А това не е приятно, нали!
За fortisimo.eu – Светла Крумова
0 коментара