Фортисимо

Помислих да проявя известна скромност и да се въздържа от участие в днешния брой на любимото списание навръх именния ми ден. Мислих, мислих и се отказах. Това е да си Иван.

Днес е хубаво да си помислите колко от познатите ви, носещи това гордо име, се отличават с качеството скромност.

Ще призная, че има и такива, които на пръв поглед изглеждат някак „обрани“. Помислете обаче: Дали пък точно те не са скрити или признати лидери в приятелска, служебна или обществена среда? Това е да си Иван. Носителите на това име винаги приличат на вятъра. Могат и да притихнат, но обикновено фучат. Познавате ли тихи Ивановци? Работата на вятъра е да духа.

Проблемът е, че колкото по-добре я върши – по-голяма е вероятността да нанесе щети. Да ви отнесе покрива например! Това е да си Иван. Тоест, често да чувстваш вината за неща, случили се около теб, без да си особено виновен. Или защото си позволяваш да си надменен, нетолерантен и груб, като възнаграждение за поетите отговорности на лидер.

Иван е различен от Георги. Георги е безспорен. Той е герой. Иван е просто човек. Нескромен, търсещ ярема на отговорността към другите и вихрен в изпълнението на плана. Същевремено и груб – като слон в стъкларски магазин.

Това е да си Иван. И на мен така ми харесва. Благодаря, и извинявайте, ако има нещо!

За fortisimo.eu – Иван Капралов