В началото на новата 2010 г. екипът на fortisimo.eu отново обръща внимание на суетата човешка. Този път – през призмата на наградата. Онзи миг, в който колеги, обществени организации, държавни или общински институции оценяват и похвалват усилията и личния ни принос за общото развитие.
Само преди дни завърши поредният парад на суетата. България отново излъчи своите „Спортист на годината“, „Мъж на годината“, „Грация на годината“, „Актьор на годината“ и какво ли още не на годината… И, сякаш годината им се стори твърде кратка, та затова отличиха дори и „Човек на XXI век“.
За съжаление у нас споменът за дадена класация е твърде тясно свързан със скандалите, завихрени около нея. Дълготрайността на този спомен, срокът му на годност, е право пропорционален на данданията, която се е вдигнала. Родните класации не произвеждат герои или примери, достойни за следване. Вместо това – постоянно повдигат въпроси за своята състоятелност. Остават в сферата на суетата, която (като всеки грях) оставя само неприятно усещане от спомена за изживяна мимолетна сладост.
Случвало ли ви се е да пишете автобиография и съвсем съзнателно да пропускате факта, че сте носител на някаква награда? Кофти е! Защото наградата – по някакъв безумен начин – обезсмисля нещо, с което може би наистина се гордеете в личен план. То си е вашето лично постижение, а хората (при това – често водени от съвсем приятелски подбуди) ви го отнемат.
Досега си мислех, че това важи само за зле скалъпените класации. Миналата година обаче видях как дори американският президент, едва ли не, се оправдава! И то защо? Защото ще получи присъдената му Нобелова награда за мир. Волю-неволю!
Ако е вярно това, че присъдената ни награда всъщност ни кара да забравим, да подценим нещото, което сме постигнали… Ако ни кара да се чувстваме отдадени на своята и суетата на уклоните, вместо на действителните си цели… Кой би желал тогава да получи награда за цялостен принос към нещо си?!
п.с. Иначе е вярно също, че никой няма нищо против комплиментите… Само да не са наградни.
За fortisimo.eu – Розен Иванов
0 коментара