Фортисимо

„Това на мен не може да ми се случи”. Велика фраза с неизвестен автор. Най-вероятно автори сме всички ние.

Всеки ден употребяваме това словосъчетание по един или друг повод, а когато „нещото” се случи – тогава оставаме като гръмнати. Защо така?

Заравяме глави в пясъка и мислим, че сме се скрили от всички неприятности. Подобно на кучето ми, което, като беше малко паленце и играехме на криеница, заравяше глава под фотьойла, с твърдата вяра, че е станало невидимо. Е, случи ми се. Сблъсках се с действителността и останах като гръмната.

Живеем живота си ден за ден. Без да се замисляме, че днешните 24 часа може да са ни последните. Вдигнали гордо глава, крачим и мачкаме всичко по пътя си, а всъщност смачкваме себе си. Стоим с часове пред компютрите, вместо да подишаме въздух в градината.

Ядем всичко, което е добре пакетирано и гръмко рекламирано, без да се замисляме че тази съвършена машина, наречена човешки организъм, някой ден ще ни отмъсти.

Напоследък открих, че истината за живота е другаде. Напоследък осъзнах, че правилното хранене не е прищявка на изнежена душа, а грижа за самия себе си. Осъзнах, че няма как нещото да не ми се случи, ако продължавам да си заривам главата в пясъка.

Оправданията с прекалената ни заетост, разбираемата празнична волност или високите цени на здравословното хранене просто не струват нищо. Преди можех да изям половин хляб, намазан с маргарин на закуска. Сега се наслаждавам на прекрасния вкус на пълнозърнест черен хляб. Преди не пропусках разтворимите си витамини. Сега не пропускам ден без да изям едно киви, мандарина или ябълка. Докато готвя пък често си гризкам пресен морков.

Преди изобщо не пиех вода. Всеки ден ме болеше глава, но подтисках болката с безценни хапченца. Сега пия по литър и половина на ден. Освен че кожата ми стана по-гладка, от предишното главоболие няма и следа.

Салатата от настъргани ряпа и моркови е колкото вкусна, толкова и полезна и не мисля да я сравнявам с тази от картофи и майонеза.

Мога да продължа с още примери, но знам, че, четейки, ще вдигнете неодобрително вежди и ще се зачудите дали този порив към здравословното хранене не се дължи на хормоналния ми дисбаланс, породен от бременността.

Може и така да е, но щом мисля как да опазя здравето си за по-дълго – нямам нищо против. Толкова е просто. Необходимо е само мъничко усилие. И ако, когато свършите скапани работа, се отправите към гората или фитнеса, вместо към поредната порция пържоли от снощи в хладилника… тогава вярвам, че ще се почувствате по-добре. А и след мъничко релакс – пържолата после със сигурност ще ви се стори далеч по-вкусна.

Съботния ден използвайте за разходка сред природата или покарайте колело. Дори отдавна забравеният федербал, който тъне в паяжини някъде там на тавана, може да се окаже верен наш съюзник. Не си мислете, че нищо не зависи от нас. Напротив, всичко е във ваши ръце. Яжте от всичко, но по малко. Движете се малко, но всеки ден. Не ставайте параноици, които постоянно висят на кантара, но и не пренебрегвайте новите сланинки. Замислете се, струва си!

Животът е подарък, който никой няма да ви поднесе втори път. Живейте го разумно! Защото, когато е прекалено късно, няма да може да се върнете назад.

В един момент ще останете като гръмнати и ще се сетите за всичките тези (иначе прости) неща.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева