„Виждам те“, каза в скайпа вчера една приятелка, която, чрез мобилния си телефон, се възползва от безжичния интернет в хотела си в Калафате (някъде в Аржентина).
Зарадвах се още повече, когато разговорът ни продължи с обсъждане на темите от поредния брой на fortisimo.eu. Виждаме се навсякъде и събираме приятели навсякъде. Това е хубаво – нали?
Сигурен съм, че технологиите отнемат част от свободата ни и разбирам тези, които твърдят, че сме в къщата на Big Brother. Сигурен съм, че личното пространство става все по-малко и заради това отказвам да контактувам чрез Facebook. Сигурен съм, че всичко това са странични влияния на огромната съграждаща сила на новото общуване.
Виждаме се, а това е хубаво – нали? Мъжът на друга моя приятелка изразил недоверие към твърдението ми, че Google Analytics ни дава възможност да видим читателите на fortisimo.eu в градове, чиито имена дори не можем да изговорим. Читатели от целия свят. Същият свят, който днес наричат „глобалното село“.
Виждаме се! Затова знаем, че след българските фенове на списанието се нареждат тези от САЩ, Великобритания, Германия и Испания. Има и наистина странни дестинации, като тази от Калафате (някъде в Аржентина), за която вече ви разказах. Впрочем, можете да видите и снимка оттам в рубриката „Щрак“.
Огромната съграждаща сила в новото общуване се намира и в тази нова възможност. Виждаме се отвсякъде и навсякъде. Познаваме се и се опознаваме в движение. Когато пишем за fortisimo.eu, знаем за кого пишем. Луксозно удоволствие за всички, занимавали се с такава работа в ерата на печата.
Знаем, че ти е забавно с нас. Откъде ли? Виждам те!
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара