Фортисимо

Не можех да спя по цяла нощ в седмия месец от бременността. Бебето раздаваше ритник след ритник. Коремът расте главоломно. Тясно му е вече и се завърта все по-трудно.

В моят случай главата му беше някъде под диафрагмата ми и притискаше белите дробове. Положението на бебето в този период е пряко свързано с моето. Затова, когато му е неудобно при заета от мен поза то си се бунтува.

През седмия месец се правят кръвни изследвания отново. Може вече да усещаш придърпване в областта на пъпчето, защото кожата там е много изпъната от големия корем.

Повече се изморяваш и по-често имаш нужда от почивка. Режимът ти на спане вече изобщо не е денем да си будна, а вечер да спиш. Често се случва да будуваш нощем.

С храненето положението е същото. Да не говорим, че дори не можеш да се нахраниш нормално, защото наместо стомах има бебе в теб и съответно няма място за много храна. Спомням си как се събудих една вечер от ритник в корема след което последва щуро гъделичкане с крачета, което ме хвърли в бурен смях.

По принцип нямам гъдел, но това усещане отвътре направо ме разбиваше от смях и не можех да спра да се хиля. Та събуди ме „нещото” в мен и си мислех само за бисквита. Мислех си, че не ям през нощта. Поне не бе ми се случвало досега! Но идеята с бисквитката беше изкусителна.

Казах си: „О, ужас, приличам на бременните, които се глезят”. Какво се случва в мен? Е,опитах се да се преборя с това желание. Усилието по пътя, който трябваше да измина до съседната стая ми се струваха прекомерни. Така нито спях, нито ядях, а исках и двете.

Накрая станах и дори без да светна лампата стигнах до сладкото пакетче. Взех си две бисквити. Бебо спря да ме рита и гъдилка, аз се успокоих и заспах. Спах като бебе!

Не знам как лекарите обясняват тези състояния, а те са познати на всяка раждала жена! За мен това е неописуемо, дори когато ми се случваше все едно не бях аз, а друга личност живееше в мен (всъщност това си е самата истина). С наближаване на термина представата за човека в теб става все по ярка. Именно тези състояния на личната борба и усещането за желанията на бебето постепенно те карат да осъзнаеш, че не ти командваш парада.

Бебето ще се появи много скоро и тогава съвсем няма да имаш думата! След още година разбираш, че то и ти сте двама различни човека с различни желания и воля.

За fortisimo.eu – Деси Кръстева