Фортисимо – това е лично!

Светла Крумова: Последният епизод на популярния турски телевизионен сериал „Перла” ме провокира да поговорим в студиото на „Форте” радио за причините превърнали тези епизоди в едни от най-обсъжданите теми в България.

Как си обясняват развихрилите се дискусии около турските сериали очаквам да разбера от колегите журналисти Биляна Веселинова (по-долу вдясно) и Иван Капралов.

Биляна Веселинова: Вчера се пошегувах с приятели, че съм се превърнала в някакъв експерт, който анализира турските сериали. Всъщност интересът ми към темата е продиктуван от интереса на хората към тях. Турските сериали са едно явление в живота на българите и няма защо да го неглижираме или преекспонираме. Просто е добре да се опитаме да си обясним интереса към тези филми. А той е безспорен.

Когато изтекоха финалните надписи на „Перла” влязох във Facebook и видях, че основните коментари бяха за филма и безспорното събитие на седмицата свързано с Румяна Желева.

Анализирайки интереса на публиката към турските сериали, бих искала на първо място да кажа, че става дума просто за един добър продукт, който се подпомага от успешен маркетинг и добра реклама. Никой няма да отрече, че тези филми са добре направени.

Видяхме уникални кадри, сравнително добра актьорска игра и не на последно място добър сценарий. Примерно стартиралия наскоро сериал „Листопад” е правен по книга на Решад Нури. Този турски писател според мен е нещо като Елин Пелин или Йордан Йовков.

Така че, наистина говорим за качествени продукти, които естествено будят интереса на публиката. И то такъв интерес, че филмите дори надскачат прякото си предназначение и се превръщат в явление.

През лятото се появиха публикации, че успешните сериали помагат на Турция да излезе от кризата. Те дадоха нова насока на и без това успешния туристически бизнес в страната. Примерно български туроператори започнаха да предлагат срещу 200 лв. уикенд в Истанбул, но не за да видиш Босфора, а спалнята на Мехмед и Инджи. В търговската мрежа се продават дъвки с марката Мехмед и Инджи.

Иван Капралов: Абсолютно съм съгласен с Биляна, която говори за тези сериали, като за явление. Затова и си позволих да се включа в обсъждането на темата въпреки, че не съм гледал нито един епизод на „Перла”.

Извън безспорната теза, че става дума за един добър бизнес продукт си мисля, че обсъждането на тези филми се провокира и от шизофренното ни разбиране за турците. Много сме изненадани, че виждаме хора, които се казват Мехмед и Инджи, а са облечени прилично и живеят в богати къщи. Желанието да се обсъждат тези филми у нас, според мен, се подхранва и от сблъсъка на все още живата представа за турците, като хора със сини куртки, червен фес на главата и анадолски мустак и това, което виждаме по телевизията всяка вечер. Тази изненада ни провокира.

Да гледаме, за да видим докъде ще се стигне или пък просто да обсъждаме интереса към сериалите. Така си обяснявам и често споделяните извинителни уговорки от хора, които очевидно следят сериала, но се чувстват длъжни да ми обяснят защо. Абе гледай си, бе човече! Филмът очевидно е добър, а ти обичаш този жанр.

Биляна Веселинова: За мен това е част от балканския ни манталитет. Част от криворазбрания национализъм, който дори роди тезата, че чрез сериалите щели да ни потурчат.

Като е така да си направим ние сериали и да не купуваме чужди. Какво показва българското кино? Нищо не показва! Българското кино остана някъде по площадите през 1989 г. Българското кино е във феодализма и просто трябва да излезе от там. Трябва да знае какво искат да гледат хората, как искат то да е заснето и какво правят другите по света. Това обаче е по-трудно от бързо скалъпеното обвинение, че турските сериали превземали българската публика.

Светла Крумова: Как да си обясним изобщо привързаността на публиката към един сериал? Сякаш в уречения час всички имат среща на която в никакъв случай не си позволяват да закъснеят.

Биляна Веселинова: Телевизионните сериали са едно социално явление. Намирам интереса към тях за съвсем нормален. Даже бих сравнила този интерес с други подобни днешни мании.

Примерно фермите в интернет. Близо три милиона души си имат виртуална ферма и се забавляват отглеждайки измислен зелен боб, зеле или кравичка. И това са едни сериозни хора.
Затова не съм съгласна и с тезата, че публиката на сериалите се формира от посредствени хора.
Просто не е така! Наблюдавам реакцията на хората и разбирам как изведнъж заживяват в този виртуален свят. Ние хората имаме потребност от това.

Иван Капралов: Да се включа и аз в разговора, че се чувствам точно като случайно попаднал мъж в разговор между две приятелки за последната серия на любимия сериал. Нищо чудно няма в това, че хората залепват пред телевизора когато започва нещо, което ги вълнува. Нима не е така при вечерните новинарски емисии. Бих искал обаче да се върна на моята основна теза.

Турските сериали изиграха в България една важна социална роля. До този момент у нас говорехме за турското кино през призмата на цялостното ни леко подигравателно отношение към съседите. Спомням си, че се забавлявах с филм за Наполеон, който беше дублиран на турски език.

Представете си френската армия да тръгва на щурм с буен вик „Юруш”. Тези сериали ни показаха, че хората могат да правят кино, че се обличат добре.

Всички българи видяха, че Турция е част от цивилизования свят и се изненадаха от факта, че можем да се вълнуваме от едни и същи неща. В действителност, както казахме и по-рано просто говорим за един добър продукт, който има своите потребители. Днес много хора са тъжни защото „Перла” свърши.

Не всеки добър продукт обаче, успява да прерасне в явление. Да провокира мислите ни в различни посоки. Или в моя случай примерно. Да не съм потребител на турските сериали, но да съм се почувствал длъжен да формирам лична позиция относно интереса на публиката към тях. Защото живея сред хората, а те очевидно се вълнуват от тези филмови истории. Сега ще очакваме следващия продукт, който ще грабне вниманието ни.

Надявам се някой ден да имаме повод да обсъдим и анализираме интереса на хората към нашумял български сериал.

Биляна Веселинова: Така е да. В съвременния живот едно след друго ни се представят неща, които се борят за нашето внимание. Една мания бива измествана от друга и както вече казах хората имат потребност от някакъв паралелен, виртуален свят. За финал все пак бих искала да кажа, че не би трябвало да забравяме живота на живо, който изисква да сме активни участници, а не просто зрители.

За fortisimo.eu разговорът смъкна от ефир Светла Крумова