Съдбовният ден беше 10 октомври. Нямахме много време. Организирахме сватбата за има-няма два месеца. Майките ни смятаха, че колкото повече чакаш и отлагаш деня – толкова притеснението е по-голямо! Сватбата се състоя в Жеравна.
Взимането на кума, кумата, булката, изобщо всички сватбени ритуали изглеждаха напълно натурално там. Старите къщи, миризмата на старо дърво, прохладата на Балкана, градините с цветя… Страхотно беше! А времето – подарък! За 10 -ти октомври, и то в планината, си беше направо горещо!
Кумът ни Димчо доста поизмъчи младоженеца. Сватбарите го сварили неподготвен. Човекът просто си косял ливадата пред дома. Освен това упорито твърдял, че сватбата започва в 11, а не в 10 часа. Спокоен и неподготвен! Ей така, по домашно му, и сякаш встрани от цялата суматоха, Тошко се опитал да запали косачката, за да му помогне и да се свършва по-бързо.
Нямало бензин и двамата все пак зарязали ливадата и тръгнали към кумата. Мъките продължили. Кумата Катя се оказала с навехнат крак и се наложило да я носят, за да не закъснеят. Слънце, път – мъка! Докарали им каруца, но пък конете избягали предната вечер. Няма шега!
За капак благородният ни кум решил, че трябва да помогнат на един чичко, който цепел дърва край пътя! Моят Тошко и там се записал! През това време мен ме пребулваха. Зад мен пееха трите от квартет „Абагар”, а аз – четвъртата – стоях и плачех. „Преклони са, булне ле, да ти булим бяло було”...
Тошко смути натежалата обстановка с гръм и трясък. Влезе победоносно, ама бързо се пречупи, като ме видя. В неговите очи също имаше сълзи. Но всички се радваха, че двамата влюбени най-после стигнаха един до друг!
Църковният ни брак се състоя в храма „Св. Николай” в Жеравна, който съществува още от 1834 г. Невероятно стара и в същото време неописуемо красива църква. Ритуалът беше дълъг, но съвсем не беше скучен. Свещеникът разчупваше строгостта му с остроумни шеги.
След църковния брак всички се качихме по колите и отпрашихме за с. Ичера. Там се състоя гражданският брак, ритуалното освещаване на трапезите и дансинга.
Нататък е ясно! Накрая всички излязохме на двора, за да разберем кои ще са следващите младоженци. И се случи нещо, което дори и да се опитвахме да нагласим така – нямаше да стане. Букетът хвана Калина, която вече е сгодена, а годеникът й Емо на свой ред хвана жартиера!
Което си е съдба – съдба си е! Преди да захапе жартиера, Тошко извади едни кюлоти XXXXXXXL изпод роклята ми, та хвърли първо тях, ама никой не се спусна. Явно размерът плаши мъжете!
Беше много весело. Хората са си прави като казват, че сватба става със сватбари. Нашите бяха от най-висок клас! И ни пяха, и ни играха, и се смяхме много! Женитбата мина неусетно, както минаха и тези шест години заедно.
Така вероятно ще минат и останалите, които Бог ще ни даде. На нас ни остава единствено да се обичаме, да се радваме, че се имаме един друг, и всяка сутрин да благодарим, че се събуждаме до любимия човек. Сега чакаме само нашата първа рожба да се появи на бял свят!
Екипът на fortisimo.eu благодари на София за този хубав разказ и искрено желае здраве и любов на нея и Тодор! Надяваме се на още много сватбени истории през Новата година. Защото нищо друго не вдъхновява повече от една приказка за младост, любов, и още нещо!
Прочетете първата част на материала.
24.01.2010 (нд) 12,34,25 EET
10.02.2010 (ср) 7,42,44 EET
10.02.2010 (ср) 8,15,39 EET
21.02.2010 (нд) 14,08,15 EET
17.03.2010 (ср) 21,29,53 EET