Какво си мислите като чуете генномодифицирани храни?
От няколко дни генни инженери, учени, специалисти в областта на храненето и земеделието, министри и заместник-министри щъкат из публичното пространство, за да ни запознаят с темата и за да изкажат компетентното си мнение относно генетично модифицираните организми и храни и какво въздействие имат те върху околната среда и здравето ни.
След бърз преглед из форумите в интернет, установих, че за една част от хората това е непознато нещо, други веднага си представят катастрофални последствия, трети очакват създаването на сорт краставици с 50% съдържание на протеини, че да ги консумират в големи количества. На тема генетично модифицирани организми и храни едва ли бих разделила потребителите на консервативни и модерни. По-скоро иде реч за добре информирани, заблудени, грешно информирани и незапознати. Ако досега тези думички са ни били чужди и далечни, то в бъдеще ще ги чуваме все по- често. И все повече ще научаваме за тях, ако искаме да имаме избор.
Повод да се разгори този дебат е преминалият на първо четене законопроект за внасяне на изменения и допълнения в Закона за Генетично Модифицираните организми (приет още през 2005 г.) Кое е притеснителното, за какво става дума и има ли причина за тревога?
Според протестиращите еколози, които привлякоха вниманието на депутатите пред сградата на Народното събрание, проектът не е бил достатъчно дискутиран. Това което ги притесни най-вече е отмяната на общите забрани за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница (все традиционни български култури) и всички видове зеленчуци и плодове. Факт е, че България е страна с голямо биоразнообразие. Навлизането на генетично модифицирани култури носи риск за нарушаването на това разнообразие. Отговорът на Министерството по околната среда и водите е, че разрешаване на засаждане на такива култури ще става след специална проверка и индивидуално разрешение от комисия. Става дума за контрол, който определено буди недоверие.
Освен това, дори да не сте земеделец и да не отглеждате пшеница, тютюн и други култури, то със сигурност консумирате продукти, които ги съдържат. И купувате зеленчуци и плодове. В Америка и Азия отдавна се отглеждат генно модифицирани култури. Западна Европа е сравнително консервативна. Наложила е строги мерки и контрол по отношение на посевите и присъствието на ГМО в храните. Въпросът е, дали производителят спазва закона и отбелязва наличието и количеството на ГМО. А всички ние искаме да знаем, какво купуваме и как ни се отразява неговата консумация. Разглеждайки данни на Столичната РИОКОЗ, научих, че още през 2004 г. е създадена Национална лаборатория за Контрол на ГМХ (генетично модифицирани храни).
От изнесените резултати в Интернет си дадох сметка, че със сигурност съм консумирала храни със съдържание на ГМО. Това не е основание за тревога, според закона, стига допустимото съдържание (0.9%) на ГМО да се спазва. Пак в тези резултати, обаче е видно, че на пазара има продукти с надвишени норми на ГМО – някои са внос, други са българско производство. Според редица учени и лекари консумирането на ГМО крие сериозни рискове.
Според заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева у нас има случаи, когато има отклонения от нормите. Това обаче не означава, че законът е лош, а че не се спазва, казва още тя. Пред мен обаче остава въпросът: дали прибирайки се от работа да напазарувам храни с консерванти и с ГМО и дали да се доверя на етикета? Или да търся хубавия вкус на доматите на баба! Със сигурност обаче ще чета етикетите на храните. За да имам право на избор. Ако обаче съдържанието на ГМО не е отбелязано коректно, съм в позицията на заблудена. А никой не иска да е заблуден, особено когато става дума за здравето му.
За fortisimo.eu – Светла Кюркчиева
2.02.2010 (вт) 22,47,12 EET