Новината, че българският филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е сред полуфиналистите за Оскар в категорията „най-добър чуждоезичен филм” предизвика противоречиви реакции.
Макар отзивите да са предимно положителни, чуха се и отрицателни мнения, определящи продукта като „ужасен, клиширан, фалшив и изсмукан от пръстите”.
Не мога да заема позиция в спора, защото не съм гледал лентата. Беше ми интересно обаче да проверя как американските критици възприемат „Светът…”. Попаднах на ревю от The Hollywood Reporter. Престижен оценител! Текстът започва с гръмкото изказване „Светът…” за „разтопяващ сърцето победител от България”:
Това може би е най-дългото заглавие на филм за годината “The World Is Big and Salvation Lurks Around the Corner” (на английски). А лентата идва от България – страна, която все още не е известна с ослепителна кинематографична продукция. Но приятни изненади успяват да ангажират зрителите на филма. Така „Светът…” се оказа неочаквано удоволствие и един от основните фаворити на публиката в тазгодишния Международен фестивал Palm Springs. Там той бе подгласник на победителя в категорията „Най-добър сюжет”. Най-вероятно ще бъде номиниран и за Оскар в секцията за чуждоезичен филм.
Режисьорът Стефан Командарев създава лентата по романа на Илия Троянов. Текстът е вдъхновен от реални събития в живота на писателя. Ангажиращата история между поколенията заслужава боксофис успех, но първо се нуждае от Оскар или поне номинация, за да си осигури дистрибутор.
„Светът…” разказва историята на Александър (изигран от Благовест Мутафчиев като дете и Карло Любек като пораснал), който е роден през 1975 г. в България. По време на репресивната комунистическа ера, заедно с родителите си, той емигрира в Германия.
В настоящето автомобилна катастрофа отнема живота на майка му и баща му. Така в историята се намесва Бай Дан (Bai Dan, Мики Манойлович). Това е неговият дядо, който трябва да се грижи за пострадалия млад мъж. В следствие на инцидента Алекс страда от амнезия. Затова Бай Дан прави опит да му върне паметта, като го взима на пътуване с велосипед до родния му град в България.
Бай Дан (шампион по табла и истинско чудо на природата) е онзи тип харизматичен дядо, който филмите често ни предлагат. Но изпълнението на Мики Манойлович (ветеран от няколко филма на Кустурица) е толкова силно и лишено от сантименталност, че героят му не изглежда клиширан и за момент. Много пикантни и необикновени детайли обогатяват сюжета. Най-въздействащите кадри са тези, в които Александър и родителите му попадат в италиански бежански лагер, докато се опитват да намерят спасение в Германия. Тези красиви детайлни сцени придават на познатата травма на емигрантите ясен, болезнен човешки фокус.
Въпреки че историята е грубовато сглобена, богатите хумористични и стоплящи сърцето моменти превръщат заглавието в един от най-оригиналните пътеписни филми, които можете да гледате.
Наистина невероятно ревю. Ще стискаме палци на „Светът…”. Очакваме с нетърпение оскаровите номинации на 2 февруари.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара