- Да ви налея чаша чай?
Гласът дойде някъде иззад шублера откъдето всеки ден вземам храната за детето. Любезната и мила леличка, с която напоследък обсъждам всичко – от здравословното хранене до промените в закона, ми се усмихна широко. Поканата ѝ за чай за миг размрази онази част от главата ми, която напоследък не вадя от шапката.
- О, колко мило! – възкликвам след кратко забавяне, а изразът ми от само себе си задаваше и въпроса: Откъде се сетихте?
- Кметът черпи! – усмихна се моята приятелка и ми подаде чаша топъл чай.
Сетих се, че някъде в новините чух – това е една от мерките взети от общината в подкрепа на гражданите в дните на сполетял ни сибирски студ. Даже, видях как млади момчета и момичета раздаваха чай на минувачите по главната улица. Знам, че мнозина са се подиграли на инициативата, но трябва да отбележа, че на мен ми беше приятно и наистина се стоплих.
Излязох от детската кухня, а в главата ми се завъртя сцена от стар руски филм, в който героят с широка усмивка задаваше въпроса „Чайку пьёш?“. Замислих се, че ми е топло не само от напитката, но и от отношението. В жеста се разчиташе грижа, а през целия ден през спомените ми минаваше лицето на усмихнатата приятелка от кухнята, изричаща фразата „Кметът черпи!“.
Реших да споделя случката с читателите на fortisimo.eu, но ударих на камък. Да помниш руска фраза не е като да знаеш как е правилно да я напишеш. Когато незнам – ползвам джокер „обади се на приятел“. Набирам един, който прекалява с филмите по „Дом кино“. Моят човек започна да разсъждава на глас, а някой очевидно му помагаше във възстановяването на правописа.
Брей, това май беше кметът! Дори да е сбъркал заглавието на тази статия трябва да отбележа, че с чая ме улучи. Днес пак ще има. Пийте по един – кметът черпи!
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара