Фортисимо

Позитивен, весел и енергичен. Политик, но не типичен. Един от най-желаните ергени в страната, на „гости” в ефира на „Форте радио” и предаването „Абсолютно“.

Коко Паносиан: Добър ден казвам на Емил Кошлуков? Как се чувстваш?

Емил Кошлуков: Добре, много добре, надявам се!

Коко Паносиан: Родени сме в една година, което ме кара да се чувствам леко виновен пред себе си. Ти си постигнал много неща, а аз си стоя тук в една провинциална радиостанция (смее се).

Емил Кошлуков: Е, не е точно така. Не смятам, че това което работиш и това, с което се занимаваш определя човека. Важното е да се чувстваш комфортно със себе си, да знаеш какво искаш.

Коко Паносиан: Как се поддържа хармония в хаоса?

Емил Кошлуков: Като не таиш злоба, и като не обръщаш глава назад.

Коко Паносиан: Прости ли на хората, които са ти причинили лошо? Имам предвид най-вече за годините прекарани в затвора.

Емил Кошлуков: Да, простил съм, защото няма никакъв смисъл да оставаш на едно място и да мразиш. По-добре да си оптимист, защото оптимистите живеят по-дълго. Християнството учи на хубави неща.

Коко Паносиан: Не се ли умори? Това, което искаше в годините някак си не се случи. Нещата не се променят, играчите са едни и същи.

Емил Кошлуков: Да, това уморява. Има моменти на размисъл, на преоценка, на колебание. Нещата, които искаш и не се променят, затова са толкова хубави, защото не стават лесно. Затова трябва да ги променяме, а това изисква усилията на много хора. Всичко, в което съм вярвал през годините, преди 20 години, важи и днес.

Коко Паносиан: България сега харесва ли ти, върви ли в посоката, която ти допада?

Емил Кошлуков: Тя върви от 1989-та, темпото е много бавно, много тромаво. Много бавно стават нещата. Виж къде са другите източноевропейски страни- Унгария, Полша, дори Румъния. В България животът на цели поколения минава в очакване, в попарени надежди. А можеше да живеем далеч по-заможно, по-удобно, по-комфортно.

Коко Паносиан: Животът е по-простичък – „самтаймс уин, самтаймс люн”... Стоичков го каза скоро...

Емил Кошлуков: Той е абсолютно прав, животът е това – някой път е люн, някой път е уин (смее се).

Коко Паносиан: Каква музика харесваш?

Емил Кошлуков: Аз харесвам музиката на 80-те и 90-те, и всички групи от тези години, които нашето поколение слушаше. Харесвам и Бони М, АВВА, Скорпиънс и още много други.

Коко Паносиан: Кажи нещо за Ивайла Бакалова?

Емил Кошлуков: Ами какво, ние сме добри приятели. Една част от участниците във „ВИП Брадър” останахме приятели след шоуто и се виждаме. Понякога излизаме заедно, поддържаме връзка.

Коко Паносиан: Каква си представяш дъщеря си Алис след 10 г.?

Емил Кошлуков: Да е жива, да е здрава и да завърши добре училище. Надявам се да работи това, което й е приятно и да се чувства пълноценен човек. Да намери своя път!

Коко Паносиан: Миро Севлиевски те нарича „цар на сюрприза”, каква е най-голямата изненада, която си правил на някого?

Емил Кошлуков: В добрите стари времена, когато бяхме млади и жените романтични, се е случвало да подарявам много цветя и разни други смешни забавления.

Коко Паносиан: Ти си бунтар по природа, какъв е следващият бунт?

Емил Кошлуков: Честно казано, надявам се да решавам проблеми без бунтове. Революциите не са хубаво нещо. Ако политиците малко помъдреят, ще решаваме проблемите чрез дискусии. Моята част от бунтовете е приключила.

Коко Паносиан: С какво се занимаваш сега?

Емил Кошлуков: Опитвам се да работя по няколко бизнес проекта, които съм занемарил покрай политиката. Да мина в друга посока от живота си, различна от политиката. Може би ще започна да се занимавам с медии, нещо което ми е интересно и любопитно. И честно казано сега по-скоро си почивам, защото през последните 20 години се занимавам само с политика, имам нужда да си почина и искам да пробвам нещо по-различно.

Коко Паносиан: Желая ти да е полезен престоя ти на тази спирка. Човек има нужда да спре, да помисли, да се зареди и да продължи напред. Искаш ли да поздравиш някого?

Емил Кошлуков: Да, искам да поздравя всички шуменци! Аз харесвам Шумен като град. Нека 2010 година да е успешна за всички и дано кризата да си отиде, че да живеем малко по-спокойно и по-удобно.

За fortisimo.eu интервюто адаптира Нели Русева (снимки: личен архив)