„Как е дъщеря ти, справя ли се в училище?”. Нормален и често безобиден въпрос към приятелка. Отговорът му обаче, влезе точно в идеята на настоящия брой на fortisimo.eu.
В случая приятелката ми и нейното семейство живеят в Холандия. Момиченцето учи в подготвителен клас, съставен от деца на емигранти, дошли в страната на лалетата от различни кътчета на света.
Изведнъж отговорът на моя въпрос даде нов повод за размисъл. „Да. Тя е пушка. Доста бързо свикна. Научи езика. Сега ще има изпит по плуване. Тук този изпит е изключително важен. Учат децата да плуват с дрехи, якета и дори обути с ботуши.”
Брей, че работа. Очевидно в Холандия учат децата преди всичко да оцеляват. Това е държавата с най-ниска надморска височина и по думите на приятелката ми е пълна с „локви” и канали навсякъде.
Припомних си, че в университета сравнявахме различни системи на образование. Холандската е доста „разчупена”. Въпреки че децата тръгват на училище още на 4-годишна възраст, програмата им е лека, практически насочена.
Но, да се върна на приятелката ми и нейната история. Изразих учудване от факта, че и майката и таткото ходят на работа, а детето си иска грижите. „О, нямаме проблеми, разчитаме на училищния автобус.” Абе ние в България нали също купихме такива? За какво ги ползваме?
От нея научавам още, че родителите имат право да работят с намален работен ден, когато детето им е в училищна възраст. Освен това могат да си вземат отпуск, съвпадащ с ваканциите на децата им.
В България това се случва само ако родителят е учител. В нашата държава майка с малко дете трудно би си намерила работа след като й изтече майчинството.
Ако пък има щастието да работи и детето се разболее, няма кой да го гледа и поиска отпуск от работодателя, се изправя пред много деликатна ситуация. Той първо предупреждава да не става навик, недоволната физиономия вече е изписана на лицето, а ако се повтори, може и да освободи трудовата книжка за друг работодател.
За fortisimo.eu – Светла Крумова (снимки taggalaxy.de)
0 коментара