Фортисимо

Четиринадесет дни... Новините ни показват руини, болка, самота... надежда (от небето и от развалините). Свикнахте ли с кадрите от Хаити?!

Гледах, но не мога да направя нищо. Освен да се моля да не се случи и на нас.
Но се случи на други. Целият свят се чувства длъжен да помогне. Кой както и с каквото може. Затова сме хора.

Джон Траволта помогна с частния си самолет. Певци и актьори дадоха душа и сърце. Журналисти ни показват лични истории, зрънце от цялостната драма.

България отвори телефонна линия и изпрати лекари, а нейни отделни граждани пожелаха да осиновят деца, да пратят ябълки и какво ли още не. Може и да не можем да помогнем с много, но искаме.

Мислех си – България е упреквана за съществуването на толкова социални домове за деца. Уважавам решението да не се пускат за международни осиновявания осиротелите деца, преживели това бедствие.

Българите желаят да помогнат с грижи в отглеждането на тези деца. Защо да не отворим вратите на социалните ни домове за хлапета, където все ще се намери място за още десетина хаитянски сирачета. Статутът им – временно настанени за отглеждане (с цел опазване живота и здравето им), без право да се осиновяват от чужденци (в смисъл различни от оцелели евентуално техни близки или роднини). Временно настанени – поне за година докато се поставят основите и се изградят къщи в родината им. Докато преминат инфекциите, болестите и малко зараснат сърцата.

Все си мисля, че България ще може да поеме издръжката на няколко деца от Хаити, които после да се завърнат у дома. Ако пък чак толкова няма пари – си мисля, че срещу жеста ни ще може да се потърси подкрепа на някоя от големите хуманитарни организации в света. Ако след година, две няма роднини, които да си вземат децата по-лесно ще се намерят приемни семейства или осиновители, които и сега са готови на това.

Малка и бедна България може да го направи. Защото има сърце и е част от човешката солидарност на този свят. Мисля си, че можем да го направим за тях и заради нас.

Мисля си, че можем...

За fortisimo.eu – Мариана Добрева (снимки nytimes.com)