В този брой ще говорим за новините. Безспорно най-рейтинговата зона в програмата на всяка медия. Лично за мен – и най-чистият вид журналистика. Новините всекидневно и в пълна мяра изпълват със съдържание правото ни на информация.
Онова естествено човешко право, което подобно на другите такива, изживя естествения си бум след края на Втората световна война и започна да се приема като ценност.
Днес всеки се опитва да владее силата да бъде информиран. Усилваме радиото на всеки кръгъл час. Залепваме пред телевизорите в програмно определения час. Купуваме нови и нови програмни пакети, включващи повече световни новинарски канали. Толкова лично приемаме правото си да получим новините на собствения си език, че ползваме това като инструмент за политически игри. Едни се борят да ги чуят на майчин език, другите твърдят, че новините се изговарят само на техния си майчин език.
Междувременно световните новинарски канали започват да мултиплицират програмите си на колкото се може повече езици. Докато Европейския съюз дебатира относно евентуалното бъдещо членство на Турция, EuroNews вече обяви, че е готова да предава на турски.
Журналистите се състезават с новините. Това е в основата на делничния им ритъм и понякога ги кара да си мислят, че новините са си техни и само те имат правото да преценят кога е точно и навреме да ги споделят. Новините обаче са в основата на правото на човека да бъде информиран. Те не са на никого.
Дори не влизат в приложното поле на Закона за авторското право. Колкото по-значима е новината, през толкова повече медии и на толкова повече езици ще прозвучи.
Дадох си сметка, че градим ангажиментите си около новините, когато преди години се зачетох в билборд на българска новинарска телевизия. Посланието беше нещо от рода на: „Не бързай – новините са на всеки 30 минути!“
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара