Фортисимо

Новото „правителство на малцинството” на премиера Бойко Борисов се радва на многостранен опозиционен натиск още от сформирането си. По множество важни точки от дневния ред на страната Кабинетът заявяваше полюсно противоположни официални становища.

При това – в рамките само на няколко дни. Явно характерното „преосмисляне” наблюдавахме при внезапната смяна на позициите за акциза на алкохола и цигарите, еднократната помощ при раждане, детските и коледните надбавки…

Едно от изпитанията, които правителството премина, се оказа поисканият от парламентарната група на АТАКА национален референдум. Основна тема на допитването трябваше да бъдат новините на турски език по обществената ни телевизия БНТ1. За първи път парламентарно представена партия предприе фактически действия по този въпрос.

Новините на турски език са по десет минути, само в делнични дни. В ефир са от 2000 година. Още тогава, малко след старта им, ВМРО организира подписка. Искането в нея обаче не е свикване на общонароден референдум за чуждоезичните новини. То директно поставя под въпрос съществуването им. Събраните хиляди подписи са внесени в Българската национална телевизия, а не в парламента. Генералният директор на държавната медия не предприема действия. Защо – ще разберем по-долу…

Девет години по-късно партия АТАКА задвижи законовата процедура по събиране на подписка, която да бъде внесена на правилното място. С искане допитване до народа да реши съдбата на новините.

Бяха предприети две от стъпките, предвидени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Паралелно с организираната гражданска подписка, депутатите на Сидеров събраха и необходимите 43 подписа на народни представители – нужната една пета.

Първоначално министър-председателят подкрепи тази идея. Заявявайки позицията си, той изрази надежда, че референдумът ще реши въпроса по най-демократичния начин, веднъж завинаги. Анализаторите определиха съгласието му като акт на солидарност към партията на Сидеров, защото тя застана зад неговия Кабинет.

Три дни по-късно подкрепата бе оттеглена. За това кратко време Борисов размисли и заключи, че е съгласен с президента Георги Първанов. Държавния глава предупреди, че действия срещу новините на турски език могат да се окажат „капан за премиера”.

Дали отказът на правителството да подкрепи провеждането на референдум е предотвратило сериозни последствия за стабилността на българското общество? Дали премиерът Борисов не е отстъпил заради външнополитическия натиск от страна на Европейския парламент и турската държава? Избегнахме ли на косъм ескалация на напрежението и пораждане на етнически конфликт? Никой не може да е сигурен.

Създаването на чуждоезични програми от Българската национална телевизия (и радио) обаче се гарантира, и дори се изисква, от Закона за радиото и телевизията. Според чл. 49 „БНР и БНТ създават […] предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език”. По смисъла на този член – обществените ни телевизия и радио са законово задължени да отделят програмно време за предавания на майчиния език на официално признатите етнически групи в държавата. Отказът им да предоставят такова време би бил незаконен.

В текста дотук използваме понятието „новини на турски език”, без да го заместваме с „турски новини”. Такава замяна би била некоректна по една единствена причина. Новините на турски език са български новини. Тяхната цел е да информират малцинството какво се случва в нашия общ дом, но на неговия език.

Дори предметът на искания референдум не е правилен. Ако спрат новинарската емисия на турски, дори след общонародно допитване, парламентът и БНТ нарушават не само член от закона, но и от Конституцията. Погазването на гарантирано малцинствено право е в разрез и с българското, и с общоевропейското законодателство. Мнозинството не бива да налага над малцинството решения, които противоречат на човешките му права. Те не подлежат на референдум.

По данни на Националния статистически институт от 2001 г. – мюсюлманите в Република България са 758 000 души, или 9,5 % от населението на страната. Това ги прави най-голямата малцинствена група у нас. По-многоброен може би е само ромският етнос, но той няма писмен книжовен език.

Пропорционално, етническите турци тук са повече, отколкото в която и да е друга европейска държава. 96,2% от тези 758 000 души определят турския за свой майчин език.

ЗРТ не посочва под каква форма трябва да бъдат реализирани тези предавания. Те могат да не бъдат информационни (новини), а с културна, образователна или друга насоченост. В този смисъл – Българската национална телевизия няма да извърши закононарушение, сваляйки новините на турски, само ако ги замести с друга продукция на същия език.

Законът не поставя и изисквания – нито за продължителността, нито за часовия пояс на такова излъчване. Вместо да поиска време за едночасово предаване например, турското малцинство у нас използва за себе си едва десет минути ефир на денонощие, и то само в делничните дни. Така, от една страна, са спазени буквата и смисълът на Закона. От друга – ясно личи предпазливостта на БНТ1 да не предизвиква реакция у крайно настроените прослойки в обществото.

Изводът дотук е, че искането за референдум би било малко по-коректно, ако целеше преразглеждане, промени или допълнения в ЗРТ, които да ограничат тълкуването на чл. 49. Това обаче също нямаше да е от особена полза.

Една от основните тези на инициаторите бе, че излъчването на какъвто и да е друг, освен български език по обществената телевизия противоречи на чл. 3 от Конституцията на Република България. Действително, визираният текст пределно ясно казва, че „Официалният език в републиката е българският.” Ако текстът спираше дотук: излъчването на турски действително щеше да е в нарушение на Конституцията. Нещо повече – Законът за радиото и телевизията би влязъл в противоречие с върховния закон на страната и щеше да се обезсмисли. Новините биха могли да бъдат спрени. Това щеше да наложи и преработка на ЗРТ.

Да, но следващият, чл. 4 от същата Конституция казва, че: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”. Правата на личността са гарантирани от висшия закон, а неговите членове не могат да си противоречат по смисъл. Сред тях е и правото на човек да говори на собствения си език. „Официален език” конституционното право разбира като „език на институциите”, а не на гражданите. Така обсъжданата „малка книжка” е призвана да защитава, а не да поругава това право. Тълкуването на извадени от общия контекст пасажи е неправилно и неетично. Оказва се, че БНТ не нарушава, а напротив – стриктно спазва законите на страната.

Според регламента на същия Закон за радиото и телевизията, общественият оператор получава държавна субсидия. Тази субсидия е предвидена в държавния бюджет, основна част от който се формира от данъци и такси, налагани на българския данъкоплатец.

Повторен поглед към данните от националната ни статистика припомня, че 9,5 % или 758 000 души в България са етнически турци. Предполага се, че по-голямата част от тях плащат своите данъци, макар за това да няма конкретни изследвания. По-просто казано: процент от парите на онези, за които българският език не е майчин, постъпват и в БНТ. Още една причина ефирно време на чужд език да се гарантира, а не да се отнема.

Според справка на пийпълметричната агенция ГАРБ, направена за в. „Труд” близо 58 400 души са гледали новините на турски език по БНТ1 през месец октомври 2009 г. Агенцията прави и едно любопитно сравнение: турските сериали, които вървят по bTV и NOVA по време на новините са далеч, далеч по-предпочитани – съответно от близо 295 000 и 380 000 души. Явно ако има дублаж и историята е сълзлива – проблемът изчезва. Щом обаче става дума за реалността, тогава и 10 минути са много.

 

Първият посттоталитарен референдум у нас щеше да бъде грешка, защото въпросът му бе дискриминативен. Той щеше да развенчае всички митове за пословичната българска толерантност. Да противоречи на самата демократична идея. Щеше за пореден път да покаже контраста между посоката към обединение, която уж сме поели, и етническата ни непоносимост на практика. Провеждането на общонародно допитване щеше да засегне близо 10 процента от същия този народ и да прегласува вече отдавна приети права. Щеше да е срамно ако този пръв свободен референдум бе отнел човешката свобода да се информираш, като това става на майчиния ти език.

Иначе българският и турският етнос съжителстват заедно изключително отдавна. Толкова отдавна, че направо не е за вярване как още не сме свикнали напълно едни с други. Уж сме солидарни, уж се разбираме, уж не ни пречи да ядем козунак с баклава по празниците. Половината ни трикотаж е внос от Турция, а сериалите им са безспорен хит. Направо си умираме за дюнери. Най-популярната музика в страната звучи учудващо ориенталски.

В същото време – все още е невероятен срам българско момиче да се ожени за турчин. Обратното по-върви. И е направо потресаващо някой да говори на турски по телевизията, освен ако не е в сапунен сериал. Тогава може, по няколко часа…

По-важното сега е, че бе предотвратена една грешка с твърде непредвидими последици. До следващия път, когато някой не се сети отново да използва същия ход. 

За fortisimo.eu – Рошо Иванов (www.iceandlemon.blogspot.com, снимки actualno.com)