Фортисимо

По повод на сватбите – май започваме от средата, преди рождения ден, но не можем да отминем с лека ръка едно от най-важните, според клишето, събития в живота на човек…

Събитие, за което имаме избор, но той не винаги се оказва правилен (какъв куриоз, между другото).

Последните години младоженците пощуряха да се женят все на интересни дати. Спомням си първата – 07.07.07 г. Последва я 08.08.08 г. Тазгодишната дублираща се дата дори няма да бъде запомнена с поредната манифестация на отживели комунисти. Вместо това отчетохме деня с бум на сватбите.

Какво общо има сватбата със секса и града ли? Има! Сватбите са в града, а на моята имаше секс. Не бяхме ние, младоженците, просто някои от гостите си паснаха добре. А, между другото, ако все още не сте женени -, за да имате прекрасна брачна нощ, не се прибирайте в 6 сутринта, при това замезили обилно с шкембе чорба.

Колко от нас обаче се замислят сериозно за Избора? Съзрявайки полово, и в желанието си да опитаме какво ли не с кого ли не - не пилеем ли безкрайно много енергия с предходните си партньори, преди да срещнем човека, на когото да кажем „да”? И обратното - пазейки се за „голямата любов”, (тук вече визирам нежните половинки), не изпускаме ли част от живота? А ако тази любов никога не настъпи???

Спомням си една култова фраза от също толкова култовия за 90-те години филм „Четири сватби и едно погребение”: „Когато двама души няма вече какво да си кажат, вземат, че се женят. Така цял живот имат за какво да говорят”. Запомних това, въпреки че никога не го приех. Дали заради чудатия английски хумор или по някаква друга причина?

Но нима е по-добре живот без партньор, отколкото с неподходящия партньор?

И сватбите вече не са това, което бяха. От много разкази знам как преди са се канели цялата рода на булката и всички роднини на младоженеца. Няма значение, че младите не помнят баба Цецка, която вири под носа на момчето кълка от престарял петел, отгледан специално за повода. Не познават и дядо ти Йордан, добре почерпен от домашната отлежала спиртовица, който често пада на импровизирания дансинг. Всички – над 200 души – се веселят яко, закичени с кърпи нейде по саката и роклите (това даже го помня). Сега май само светските сватби са с толкова народ. И, пак – половината въобще не се познават с младоженците.

Това причина ли е да направим избор: Брак само с двама свидетели, подписвайки документи в Кметството или цяла изнесена церемония в някой от архитектурните ни комплекси? Малък брой роднини, или само приятели, които да споделят важното събитие? Изборът напоследък дори стига и до идеята „Няма брак, няма проблеми!” А бракът и любовта с равенство ли са помежду си? Вярно ли сексът намалява с всяка следваща годишнина?

Na zisete evtihizmeni! Така казват на гръцки, което в превод означава „Да живеете щастливи!” Отговорите на последните въпроси ще продължим да търсим заедно. Въпреки, но и тъкмо защото… това е лично.

За fortisimo.eu писа Форти