Подхващаме една тема, която няма край. Аргументи, истории, примери и гледни точки колкото искаш. Затова подчертавам, че днес ще говорим по темата за желанието ни да сме като „звездите“ - само доколкото обстоятелствата на деня го изискват.
Говоря за онова състояние докато гледате въздействащ филм и някак спонтанно заявявате, че главният герой е досущ като вас. Говорим още и за онази лекота, с която срамното представяне на Румяна Желева се преживяваше, като личен провал за всеки българин поотделно. Явно ги има и двете неща. Естественият стремеж да бъдеш „звезда“, както и желанието ти понякога да се дистанцираш от герой на публичността, с който обаче сте си сякаш роднински свързани. Сами разбирате колко много теми и идеи за анализ има между тези два репера в днешния брой на fortisimo.eu.
Възможно е и самото ни съпоставяне или отласкване от успеха и съответнно неуспеха на „звездите“ да е провинциално. Не знам, а и понякога се чудя дали ако Джордж Клуни си забрави репликите на церемонията по Оскарите, това ще се преживее ли като трагедия на образователната система в САЩ.
Много може да се разсъждава за личния успех/неуспех, и обществените им проекции. Днес обаче ще изключим това и ще си признаем, че по нашите географски ширини често ни се случва да се чувстваме като някой успял човек или да се срамуваме от съществуващата ни обвързаност с неуспеха на друг. Всъщност искаме да подчертаем, че много често ни се случва да преживеем това през преживелиците на една и съща личност.
Екип на fortisimo.eu
0 коментара