Жени и свада. Тези думи се завъртяха в главата ми по време на скандала между евродепутатката Антония Първанова и кандидата за еврокомисар Румяна Желева.
Погледнато най-елементарно (и вероятно през призмата на нещо недобито от балканския ми манталитет) започнах да композирам текст-призив с основна тема – да върнем жените в кухнята.
Когато се поуспокоих и възстанових действието на разума осъзнах, че проявата на подобен сексизъм не е за изтънчения вкус на читателите на fortisimo.eu.
Коментар в авторитетния „Ню Йорк Таймс“ от тази седмица обаче ме въвлече отново в темата. В статията се разглежда нарастващото влияние на жените в българската политика, а като катализатор на това явление е посочен министър-председателят Бойко Борисов. Колко ли завижда Сакскобурготски за този материал в западната преса?
Не е особено вярно, че влиянието на жените в българската политика е нараснало с властуването на Борисов. По-скоро модерният български почин всичко да започва от сегашната власт очевидно е оказал влияние върху автора на статията в „Ню Йорк Таймс“. Това обаче са дребните неща по темата. Повече ме впечатлиха цитираните изказвания на социолози, които намират корените на това явление в годините на комунизма. А той наблягаше на равенството между жените и мъжете.
„Ню Йорк Таймс" цитира директора на Центъра за изследвания и политики за жените Татяна Кметова, която заявява, че при комунизма се е очаквало жените да работят наравно с мъжете и често представителите на двата пола получавали еднакво заплащане. По думите ѝ в България никога не е имало феминистко движение, а в края на 70-те години страната е имала най-високия процент на работещи жени в света.
"При комунизма жените в България бяха представени в почти всички области на живота, от ръководители на заводи до медици", казва тя. Тази любопитна теза надгради руините на онази недобита част от балканския ми манталитет и комплекса към комунистическата идеология. Онзи комплекс, който трудно позволява да използвам понятия, като „добро“ и „комунизъм“ в едно и също изречение.
Когато се поуспокоих и възстанових действието на разума осъзнах, че в тезата на Татяна Кметова има много истина. Равенството на половете, гарантирано от цялото българско законодателство, правото на жените да гласуват и още куп примери, които се възприемат като критерий за липсата на дискриминация по полов признак у нас са дело на комунистическото ни минало. Както много други прогресивни неща у нас те идват силово с декрет на властта и без обществено преживяване.
Изводът – естественият път на прогресивните обществени идеи е еволюционен. Обществото постепенно узрява и разбира, че идеята е негова нова ценност.
Комунизмът наистина наложи набор от прогресивни идеи, които дълго измъчваха либералните общества, но го стори революционно и така идеите останаха външни за обществото.
Ей затова ми се налага да се поуспокоявам – преди да кажа нещо разумно по любимата тема за спора относно качествата на мъжете и жените. Освен това прочетох и доста книги, за да твърдя убедено днес, че феминистите не са онези хора, които предпочитат цигари „Фемина“.
Сега налейте по едно вино и да я почваме: „Жените, жените – ах, ангели са те...“
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимки e-vestnik.bg)
0 коментара