Фортисимо

Отдадена на следобеден релакс, кротко си реех мислите, уж четейки интересна статия в лъскаво списание. Изведнъж се сепнах. Звънеше телефонът ми. Разтреперан глас ме извади от спокойствието с думите „Влюбена съм!”

„Чудесно...”, хлъцвайки, отвърнах аз. Гласът от отсрещната страна на линията премина от искряща възбуда в нещастна нервност: „Ама нали се сещаш, женена съм, имаме и дете… Полудяла съм, не издържам… Какво да правя?”

Замислих се, само жена, която не се е влюбвала, не знае какво значат тези думи. Само жена, която е попадала в такова положение, знае какви са алтернативите… Аз съм от първите, но не съм от вторите. Какъв съвет да дам, след като знам, че и любовта и виното (не го споменавам заради Трифон, а защото то винаги върви неизменно до онази – класическата любов) всъщност те опиянява до време.
Любовта към ближния е друга. Тази към любимия е преодолима. Онази към себе си е уникална.

Да, имено тя настъпва в даден момент. Не, не става въпрос за егоизмът и нарцисизмът. Става дума за това, че ти си най-важният и ако ти не си направиш густо, няма кой.

В съзнанието ми започнаха да изникват моменти колко пъти съм чувала същите тези устни, които днес всъщност ме зарадваха, да произнасят това изречение. Преди беше лесно, бяхме млади и харесвани момичета. Имахме връзки с възрастни мъже, но и с по-малки от нас момчета.

Харчехме парите на богати, но се радвахме на компанията и на онези, които не правеха скъпи подаръци. Опитахме от всичко, дори от леката дрога. Не се пристрастихме към нищо.

Тя имаше различни връзки, аз достатъчно. Мъжете късаха с нея, аз едва се отървавах от моите гаджета. Тя се влюбваше често, на мен се случи само веднъж.  Тя не е виждала нито един от мъжете, в които беше влюбена. Аз срещам моята първа любов всеки ден.

В един момент се успокоихме. Влюбихме се, уж за последно и създадохме семейства. Сега сме отговорни към себе си, строги и едновременно страхливи към децата си и мили със съпруга си.

Но тръпката от любовта се забива като стрела в тялото и с бързината на отрова се впива във всяка част от дишащия организъм. Сега май всичко започва отначало.

„Чувствам се отново на двайсет. Нямам никакви оплаквания, нищо не ме боли…”, отеква гласът в телефонната слушалка. Усещам, че колкото щастливо звучат тези думи, толкова нещастие има в тях.

Болката от факта, че имаш и други отговорности няма да бъде излекувана дори от любовта. А по-щастливи ли са онези, които са изпитали това чувство само веднъж, от тези, които често попадат под прицела на Амур?

Всяка любов е различна, ако изхождаме от това – „Никога не можеш да стъпиш в една вода два пъти”.

„Изживей тръпката, но не си разваляй семейството, ако държиш на него...”, убедена в правотата на съвета, казвам аз. В подкрепа ми идват думи на психолози, че изневярата скрепвала брака. Ха, ха – ако потърпевш е мъжът – да, ако обаче измамената е жената – не.

Всъщност Мадлен Алгафари е права – „Бракът е първото дете на двамата съпрузи. После идват наследниците”. Тогава не е чудно, защо когато детето навърши пълнолетие, напуска дома...

За fortisimo.eu задъхано разказа Форти