Фортисимо

Лили Попова е служител в „Обреден дом” – Шумен. Ритуалчик е от 28 години. Тя  е добре познатото ни от много сватбени снимки усмихнато и ведро лице, което поне половин град свързва с най-щастливото събитие в живота си, в живота на децата си  или приятелите си.

За 28 години Лили е казала: „От днес вие сте съпруг и съпруга” повече от 9 000 пъти. „Има  двойки, които съм и повтаряла”, шегува се Лили и се радва на факта, че често, след втори бракове или съжителства, хората се връщат към първата си, според нея най-истинска любов. Вече й се случва и да бракосъчетава децата на „нейни младоженци” отпреди 20-25 години. В първия текст от поредицата ни „Моята луда сватба” ти предлагаме сватбен разговор точно с лицето по гражданско състояние.

- Здравейте, г-жо Попова! Преди всичко да попитам има ли изобщо сватби в днешно време?

- Българите сме опак народ. Когато ни задължаваха да сключваме брак, ние искахме да живеем в безбрачие. Сега обаче, когато бракът не е задължителен - все повече двойки се връщат към традицията. Аз винаги съм смятала, че между брачното съжителство и това без брак – разликата е един подпис, но този подпис има доста голяма тежест. Той те кара да се замислиш повече, да направиш копромис. Защото е много лесно да кажем като децата: „На ти куклите, дай си ми парцалите”, но в живота не става така. Той, животът, е пълен с компромиси. Просто човек трябва да ги прави в името на семейството, в името на децата, в името на любовта. След 25-30 години любовта сякаш минава в някакво по-особено измерение. Няма го същия плам като първите години, но пък има друго чуство, както е в песента на Богдана Карадочева - „Просто сме като  чифт обувки...”

- Често препоръчвате на младите хора, след като сключат брак, да се венчаят и в църква.

- Ако отиват в храма наистина, като добри християни, това е сериозна стъпка. Защото ако гражданският брак се разтрогва лесно, то според каноните на църквата вричането в  храма би трябвало да има повече тежест. Макар че през последните години българската църква е доста демократична. В църквата младоженците се вричат в Бога и ако наистина са вярващи - това би трябвало да има огромно значение за тях.

- Напоследък журналистите постоянно подчертават увеличението на сватбените ритуали в дати  с  повтарящи се цифри. За нова мода ли става въпрос според вас?

- Може би. Преди време нямаше такъв подход. Все пак сега повечко  ровим из „чичко Гугъл”, имаме разностранна информация, четем... Но аз приемам всякакви такива щурави идеи и ги харесвам.

- Коя е най-щурата сватба, която сте правили?

- Ооо, много са. Щури например бяха едни рокери. В един момент до Младежкия дом в Шумен имаше поне 40 мотора. Булката беше с бял панталон,  бяло бюстие, и след като излязоха от залата вдигна косата, сложи каската и яхнаха моторите. Преди няколко години едни младоженци пък пристигнаха с валяк. Лошо няма! Просто приемам всякакви щури идеи.

- Значи шуменецът не е толкова закостенял традиционалист когато става дума за сватба?
- Да, и това ме радва. Радва ме.

- Любовта или нещо друго води младите двойки при вас?
- Аз вече съм си изградила професионален навик и още като ги видя (по погледите, по поведението, докато влязат в залата и застанат пред мен) -  имам чувството, че мога да определя дали това семейство ще празнува златната си сватба, или на третата година вече няма да са заедно. Все пак повече са тези, които идват влюбени. Напоследък виждам и нова тенденция.  Има много двойки, които са живяли без брак определено време, появили са се един или двама наследници и тогава са се решили. Знаете ли колко приятно ми стана,  когато една булка, вместо букет, носеше едномесечното си бебе. Наскоро пък детето сложи халките на мама и тате. Тогава си позволявам да разчупвам клишетата. На тези двойки казвам, че уважавам решението им, в името на този малък принц или принцеса, да сключат граждански брак.

- От години се занимавате с това. Сигурно ви харесва професията на сватбен ритуалчик?

- Трудно ми е да ви опиша усещането, когато видиш пред себе си едни очички, които греят, сълзи на щастие и радост в очите. Гледаш ги влюбени... просто нямам думи да ви кажа какво е усещането. Тръгваш си зареден. Винаги съм казвала, че на мен общуването с младостта и любовта винаги ми действа зареждащо. От друга страна си казвам, че човек като общува с любовта и влюбената младост не може да бъде лош!

С Лили Попова за fortisimo.eu разговаря Мина Денева