Конният народ умира с всеки следващ етап от развитието на държавата. От идването на първия владетел на България тук на тази територия до днес конят вече не съпътства човека. Историята говори за велики битки.
Една от тях Йордан Йовков запечата в страхотния разказ по действителен случай „Белият ескадрон”. Можеше поне в полицията да бъдат използвани тези животни.
Днес в символично казано „четвъртата държава” за конете се сещаме когато заговорим за Китайския календар. Един път в годината обаче празнуваме Конския великден.
Неизменна част от този ден са конните надбягвания в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на слънцето.
Не мога да скрия, това е любимото ми животно. Дали защото съм го приела като символ на свободата, непокорния дух и е с прекрасна осанка, или защото съм родена в годината на коня, според източния календар, не зная. Но се гордея, че живея в град, в който конния спорт е емблема.
През 2009 успехите на шуменския клуб по конен спорт „Кабиюк” са значителни. Най-успелият състезател за тази година е Аспарух Атанасов. Участва в Европейското първенство по прескачане на препятствия в Уиндзор, Англия – състезание, в което трудно се класират българи. Пак той спечели Балканския тур от четири етапа, чийто финал беше в Турция. С негово участие националният отбор по конен спорт на България печели Гран при на Албена по прескачане на препятствия. Националите заемат шесто място на състезанието в Линд, Австрия, кръг от надпреварата на Светваната купа.
Другият шуменец от конния клуб „Кабиюк” Петър Якимов пък печели второ място в Републиканското първенство по прескачане на препятствия в клас „Т” (най-трудният технически).
Нали се сещате. Успехите и тук идват след постигането на пълен синхрон между човека и животното. Заедно лесно се постига целта.
За fortisimo.eu – Светла Крумова
0 коментара