Фортисимо

„Не неизбежният край му дава величие, а величието на делото му отрежда достоен край – такива жертви не се оплакват, те се митологизират!”

Това пише преди три години Ваклуш Толев за Апостола на българската свобода, но не по повод годишнина от гибелта му, а във връзка с наближаващия му рожден ден – 18 юли, по стар стил 6 юли.

Всяка година около 19 февруари за известно време се заравям тук там да препрочета вече известното за Левски, или да науча нещо ново. Новото е, че откривам това – сега пък не е сигурна датата на обесването му 18 или 19 февруари е, изчисления някакви.

От дете помня, че през февруари винаги участвах в рецитали и концерти, посветени на Апостола. Да, посветени, ама посветени на смъртта, не на живота му. Помня стиховете и песните до днес. Никога няма да ги забравя, но още от тогава се чудя защо честваме смъртта му!?

Васил Левски е нашият герой, най-великият българин, най-големият идеалист, иконата на българската свобода. За мен Левски е велик с делата си, а не със смъртта си. Щеше ли да бъде по-малко велик, ако беше загинал падайки от коня си или спейки в съня си.

Бесилото ли прави Дякон Игнатий – Левски. Бесилото ли го превръща в най-обичаният българин? Така си спомням и за най-скъпите за мен хора, които вече ги няма – помня рождените им дни. Тогава им паля свещичка и се моля за паметта им.

За fortisimo.eu – Нели Русева