Фортисимо

Със Светла се запознах чрез колежка. Макар и по Скайпа, подех разговор доста официално – на Вие. Тя обаче веднага успя да разчупи леда и внесе непринуденост в общуването ни. Светла е нежната част на мъжкия тим вкъщи. Тя е майка на две момчета, като прибавим и съпруга – децата стават три.

Позволявам си тази шега, защото разбрах, че двойката има тънко чувство за хумор. Ще го разберат и читателите на „Фортисимо”, когато научат тяхната сватбена история. Тя започва с рядко срещаното извън филмите влюбване от пръв поглед. Желаем им да запазят романтиката във връзката си, като продължат успешно да я съчетават със семейните традиции.

Ние сме Светла и Ивайло Дончеви от Шумен. Женени сме от 5 години и имаме 2 прекрасни момчета – Павлин на 4 години и Константин на 2 месеца.

Запознахме се по съвсем обичаен начин. В навечерието на 2005 година отивах при приятели в едно шуменско заведение с мисълта за прекрасна пред новогодишна вечер. В тяхната компания беше и той.

Завърнал се жив и здрав от мисия в Ирак и решен да навакса пропуснатото. Като го видях си казах, че това е Човекът. За мен това беше любов от пръв поглед. Явно и за него е било така щом още на следващия ден вече бяхме двойка. За всички останали беше много изненадващо понеже не започвах лесно връзките си.

 

Сгодихме се на 3-тия месец от запознанството ни, а на 8-мия сключихме брак. Първото предложение дойде още в края на януари, но аз все отказвах да кажа „Да”. Е, накрая се предадох и моята половинка постигна своето. Годежът беше по всички правила – така както повеляват традициите. Изконните български обичаи спазихме и при сватбата. Искахме да я направим така, както трябва, както се е правело навремето.

Поканихме наше приятелско семейство за кръстници. Те и преди бяха кумували и като ни видяха на вратата с питката и кокошката веднага им стана ясно за какво отиваме. Не можаха да откажат да споделят с нас този ден.

В топлия 20-ти Август 2005 г. се приготвях да бъда най-прекрасната булка – с елегантната бяла рокля, със сребристите обувки и с шапката. Бяха завардени 3 врати, през които да премине младоженецът. За негов късмет дори и времето му удари едно рамо. За да не се мъчи много и да обяснява за какво е дошъл, синьото до този момент небе се покри с облаци и заваля. Валя кратко, но достатъчно. Друг смешен момент, за който научих по-късно, е че при тръгването от дома на кръстниците, са забравили чантата и ръкавелите ми на капака на булчинската кола. Добре, че бързо са поправили грешката.

Приятна изненада беше да получим поздравления от приятелка, която тогава беше в Англия. Тя познаваше собствениците на заведението, в което празнувахме, и беше организирала тази изненада. Искахме гостите ни да се чувстват добре и да се радват заедно с нас. Мисля, че се получи.

Изкарахме един страхотен ден, наситен с много положителни емоции. След това мъжът ми ме заведе на меден месец в съкратен вариант. В един от черноморските курорти се насладихме докрай на това да бъдем младоженци.

След това животът пое в обичайната си посока. Роди се първото ни дете, върнах се отново на работа, съчетавайки майчинството и напрегнатия стил на живот.

 

В момента отново съм си вкъщи. Причината затова е много хубава – гледам второто си дете. И макар че е трудно на днешни дни да се живее с едно майчинство, най-голямата награда е да се радваш на усмивките на децата си.

За fortisimo.eu искрено и лично сподели Светла Дончева