Винаги съм мислил, че при съвременните общества договорът между гражданина и държавата може да се опрости. Гражданите са длъжни да спазват правилата и да си заплащат данъците, а държавата е длъжна да гарантира сигурност, здравеопазване и образование. Простичко е.
Така отношенията между основните субекти на конституцията са по-ясни от сегашните. Трябва само да подпишем един анекс на конституцията.
Намаляваме безкрайното врънкане, което в момента практикуваме спрямо държавата по какви ли не други теми. Същевременно намаляваме администрацията, която трябва да ни отговаря, че не може да изпълни нищо. Гражданинът получава индивидуалната свобода да се развива, но и отговорността да го прави щото вече държавата не му е длъжна (примерно да му гарантира правото на труд). Държавата получава данъците, но и отговорността да създаде три работещи системи – сигурност, здравеопазване и образование.
Предполагам, че много хора в България мислят така. Аргументи за последното твърдение намирам в резултатите от всички социологически проучвания, които чета през последните 10 години.
Примерно в огласеното вчера допитване на „Алфа рисърч“, целящо да измери кои обществено-политически събития вдигат и кои понижават рейтинга на кабинета. Цели 74% от запитаните дават подкрепата си за полицейската операция под наименование „Наглите“. 68% неодобрение на кабинета пък носи идеята за затварянето на малките болници. От друга страна европейската матура за българските кандидати за комисари очевидно е следващото събитие мотивирало публиката да формира лична позиция. Кристалина Георгиева носи положителен имидж на кабинета около 71%, а фиаското на Румяна Желева сваля цели 56%.
Мисля си, че докато гражданите и държавата не се предоговорят за условията на анекса ще продължаваме да заявяваме, че образованието е приоритет без да избираме най-образованите кандидати. Гражданите ще продължават да търсят сигурност, но вместо това ще получават само отделни полицейски акции в началото на мандата на новия кабинет. Държавата ще продължава да налива пари в нереформираната система на здравеопазването, а чиновниците, лекарите и пациентите ще продължават да настояват за здравна реформа.
По-добре е да разтоварим държавата от безбройните й ангажименти към гражданите. По-добре е държавата да върши малко, но качествени неща. Такива, които не са по силите на отделния индивид – сигурност, здравеопазване и образование.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара