Докато вечерях снощи гледах по БНТ1 как нашият скиор Стефан Георгиев се опитва да запази равновесие по време на олимпийския Гигантски слалом. Да, момчето не падна, но завърши последен – 46-ти. Тогава поставих под въпрос известния спортен принцип, че не било важно представянето, а участието.
В разгара на икономическата криза, защо ни е да изпращаме във Ванкувър спортисти, които нямат никакъв шанс за медали. Да очакваме 45 скиори да се претрепят, за да достигне медалът до нашето момче – това е меко казано нелепо. Може би в края на родната излагация спортната ни федерация ще представи сумата, която е платена от джоба на данъкоплатците. А тя няма да е никак малка. Тогава ще разберем, че сме похарчили милиони за едното нищо. Историята помни победителите. За последните никой не се сеща.
Време е да кажем майната му на тоз’ пуст олимпийски принцип и с президентски или министерски указ да си отзовем спортистите от Ванкувър. Те няма какво да правят на този международен форум. Не разбирам какви са спортните и административните принципи, но виждам ясно, че олимпийската кауза за България се оказва изгубена (най-добро класиране досега има Евгения Раданова – седмо място). Защо да не въведем следното правило: ако представянето на спортистите по време на тренировките не доближава световните стандарти, то нека момчетата и момичетата си останат в България, за да се подготвят по-добре. Междувременно парите от безсмислените командировки могат да бъдат канализирани за възстановяване на спортни зали и съоръжения. За протокола ще отбележа, че само пътническите билети до Ванкувър струват около 1 000 – 1 800 евро в посока.
И понеже всичко в живота е аналогично – от сега мога да пророкувам, че съдбата на олимпийците ни ще застигне и Миро, който ще представи България на песенния конкурс Евровизия 2010.
Безспорно той е нашият най-добър млад певец, но парчетата, които му предлагат като вариант за участие, до едно не става. Между петте композиции няма дори хит, камо ли победител на международен конкурс (1. Eagle, 2. Моят поглед в теб, 3. Twist & Tango, 4. Остани, 5. Ангел си ти).
Ако Миро притежава реална преценка, той трябва сам да откаже участие в музикалната фиеста и да гледа Евровизия от своя дом. С подобен материал певецът няма как да се класира на финала. Защо да ходи да пее само на вятъра? Ако пък чудото се случи и Миро се класира на челно място, това няма да се дължи на представянето му, а на провала на другите. Вариантът за подобна победа не ме кара да изпитвам национална гордост.
Един възрастен йогист преди години ми беше казал, че си прави асаните само когато се чувства в пълна кондиция. Каквото и неразположение да усеща, то го кара да пропусне сутрешната си тренировка. Защото в противен случай би проявил неуважение към древната мъдрост. Подобен принцип трябва да спазват спортистите и певците ни, а и политиците също. О, не… политиците да си карат по старому, че в противен случай няма да ги видим и ден с парламента.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки olympic2010.gong.bg и eurovision-bg.com)
0 коментара