През лятото на 2001 г. обикалях околията в качеството си на партиен активист. Беше разгара на поредната предизборна кампания за български парламент. В колата бяхме заедно с колега – коалиционен партньор от ВМРО.
Спомням си, че се радвах на красивия летен залез и вече си мечтаех за вечерната ракийка със салатка когато се стреснах от бурния вик на „воеводата”: „Накъде бе, педофил?”. Остро зададеният въпрос бе предизвикан от крайпътен предизборен билборд на социалдемократите, изобразяващ млад мъж държащ за ръка малко момче. Двамата газеха в красивите родни поля.
Щях да захапя волана в отчаян опит да сдържа напушилия ме смях. Една от обществените кампании на ВМРО тогава бе против педофилията и беше съвсем естествено да отдам бурната реакция на партийно престараване.
Странно е, че си спомних за тази (иначе веселяшка) история в дни когато темата за педофилията у нас извира от местните и националните новини. Странно е, че е минало толкова много време от тази случка, а не ми се струва обществото да е дало нормален отпор на престъпното явление.
Случаите на сексуално малтретиране на деца в България не са изключение!
Убедим ли се в това може и да намерим правилния път. Мъжете и жените, които търсят сексуален контакт с деца са около нас. Няма място за моя бурен смях, който очевидно издава неглижиране на проблема. Няма място да го неглижирате и вие. Няма място да го неглижират и институциите.
Покрай зверските свидетелства за бруталното насилване на малкия Сашко от Сандански – председателят на парламентарната комисия по образованието и въпросите на децата Огнян Стоичков преброи цели десет държавни служби, грижещи се за правата на детето в България. Той констатира, че системата очевидно не работи ефективно.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов пък заяви в коментар вчера, че служителите допуснали нарушения по случая ще понесат най-тежки наказания. Още по-шантавото е че министърът разкри как социалните работници в Сандански са получили заплахи когато преди година са се позаинтересували от отношението на бащата към детето. Нахално, нали? Да имаше там един, като моя „воевода” да кресне: „Накъде бе, педофил?”
Тук се налага да си припомня друг един факт. Сещате ли се как след като гръмна новината за неморалните забавления на народния представител Владимир Кузов всичко утихна и всички ние го оставихме да си стои в парламента и да приема закони докато съдът докаже обвиненията.
Сигурно и вие сте си казвали: „Еее стига бе Карбовски, какво пак ни занимаваш с този Кузов?”. Сега е време да признаем, че журналистът Мартин Карбовски беше прав и не се поддаде на никакъв натиск, а отстоя позицията си до самия край. Той по своему изкрещя: „Накъде бе, педофил?”.
Случаите на сексуално малтретиране на деца в България не са изключение!
Крайно време е да повярваме в това и да проявяваме обществена активност, като натискаме и подпомагаме онези десет институции да работят.
Всъщност се оказа, че можем да бъдем активни по темата с педофилията. Колегите от благоевградския вестник „Струма” разказват, че близки и приятели на семейството се канят да организират подписка и акция в защита на задържания баща на малкия Сашко.
Накъде бе, педофил?
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара