20 минути преди репликите: Доволен си, че си успял да се настаниш удобно на седалка в градския транспорт. Отиваш на работа. Слънчев и приятен е денят.
Лятото почти ни напуска, но сигурно слуша по някоя радиостанция Тоника СВ и не иска да си тръгва. Подухва леко – нито топло, нито студено. Достатъчно, за да се носят аромати из въздуха. Някои по-приятни, други не чак толкова.
15 минути преди репликите: Градският автобус пристига на една от най-пълните с хора спирки. Возилото се натъпка и започна да пъпли из градските улици.
Лек баир намалява и без друго бавната му скорост. Започва да става задушно. Лекият полъх донася неприятна миризма. Буташ носа в собствената си мишница. На каквото и да мирише там е по-добро от това в сгъстения автобус.
10 минути преди репликите: В автобуса настъпва едно оживление. Кондукторът се раздвижва. Хората започват да говорят без да се познават. Всички се оглеждат един друг и търсят нещо. Думите достигат и до твоите уши.
„От къде идва тази миризма?” Очевидно, мислиш си, мирише не само около теб. Всички насочват вниманието си към едно бабе, което едва стои на седалката, но за сметка на това се е натоварило с торби, чието тегло е право пропорционално на нейното. Кондукторът й казва нещо.
5 минути преди репликите: Автобусът спира. През това време кондукторът задава въпроси на бабичката с какво са й пълни дисагите. Приличат ти на щуреца и калинката от известна басня, ама тук зеленото насекомо дири сметка на точковото. Жената обяснява. Част от пътниците слизат, но след като се чува палене на двигателя на автобуса се качват обратно. Продължават да се оглеждат и да коментират. Автобусът тръгва.
Не изминава и сто метра. Возилото спира и човекът зад волана изкрещява: „Аз няма да шофирам този автобус. Който иска, да сяда на мястото ми и да потегля.”
Слиза. Въй! Ами сега! Наистина много миришеше, ама чак пък такива драстични мерки? Този път всички слизат, дори и ти. Изкарват и бабето навън и започват да му ровят из чантите. Страшна картина. Едни се смеят, други намръщено гледат, трети да не изпуснат сеира, се купчат около уж главната виновница за миризмата.
Оставяш ги. И без друго работното ти място вече е близо. Пък и ще подишаш чист въздух. Със смях разказваш на колегите поредната си автобусна история.
Но всъщност зад смеха изникват много въпроси. Защо се налага една ходеща жена да мъкне торби с храна из автобусите? Кога хората станаха толкова груби? Защо?
Весела история, но с нещастен край. Каква ли ще е следващата автобусна случка? Кой ли ще е главният герой?
За fortisimo.eu — Светла Крумова (снимка travel.webshots.com)
0 коментара