Различните философски течения изучават и представят живота, експлоатирайки различни метафори. Моите пристрастия често са свързани с идеята за живота като „борба“. По Вапцаровски – „Борбата, както казват, е епична“. През Албер Камю тази битка е индивидуална. Сам, човекът в борба със света.
Когато обаче говорим за философията на живота ни в социален план си струва да се обърнем към онези, които ни представят живота през идеята за пътуването. Странно, но дори, когато пътуваш сам не си сам. Спомни си героите в „Дзен и изкуството да пътуваш с мотоциклет“ и „Лайла“ на Робърт Пърсиг.
Пътуването изисква съобразяване с другите. Точно като живота.
Борбата със света можеш да си я водиш и сам. И без това ще си останеш неразбран.
Всички всъщност пътуваме през света от рождението до смъртта. Тоест, тръгваме от една и съща спирка и слизаме на една и съща спирка. Пътуваме с различни скорости. Някои се отклоняват по трасета, подобни на наказателните обиколки в биатлона след пропуснат изстрел. Има хора, които решават, че са избързали и обявяват, че ще ни чакат на обособените за целта места. Тия са леко самонадеяни, но и те пътуват с нас.
Други постоянно закъсняват. Тези пък понякога досаждат, защото обикновено повдигат въпроса за солидарността и често ни молят да им носим раниците.
Повечето ни житейски битки са свързани с това да си по-по-най. Да си номер едно. Да си начело. Всъщност, ти да караш влака. Понякога разбираме, че е глупаво, ‘щото който и да го кара все към спирка „Смърт“ го кара. През по-голямата част от живота обаче, гледаме ние да возим другите, за да не ни извозят те.
Не съм казал, че мразя живота. Напротив, дори да умирам „живота с грубите лапи челични аз пак ще обичам“.
Дали стигнахме до средата на пътя?
Не знам, но вече знам, че личната ми битка със света не интересува никого. Виждам го ясно, както ясно осъзнавам, че пътувам заедно с вас — умни, глупави, готини, досадни, страхотни мацки и тъпи пичове. Заедно с тези дето им викаме политици и с онези, на които се радваме дето не са.
Пътувам...
За fortisimo.eu — Иван Капралов
0 коментара