Трети март е денят, в който по-силно от всяко друго време на годината си мисля за неосъзнатата българска свобода. Примери за липсващото ни разбиране за свободата като ценност виждам всеки ден, но на Трети март сетивата ми са грозно обелени по темата.
Абсурдно е, че уважаваният от мен национален празник, очевидно призван да бъде българският ден във възхвала на свободата, по-скоро ме хвърля в тежки мисли за нейната неосъзнатост.
Всички спорове около историята и значимостта на тази дата отдавна спряха да ме вълнуват. Защото няма никакво значение коя от многото знакови дати щяхме да изберем за Национален празник на Република България. Дали деня на подписването на Санстефанския мирен договор, деня на Съединението или деня на Независимостта?
Мисля, че няма значение. Мисля, че всеки път щях да усещам същото. Желание да изкрещя, че съм свободен и усещането, че не мога, защото на другите около мен въобще не им е до това. Проблемът е в неосъзнатата българска свобода.
Причината за това дори не е в твърдението на някой, че свободата ни е дадена даром. Това е следствие.
Причината е, че не ни пука за свободата.
Преди години подготвях празнично издание на моето радиопредаване за Трети март. Реших, че ще е чудесно да гарнирам словото с български песни за свободата и останах втрещен от откритието си. Няма такива. За свободата говорим с метафори, пречупваме я през други чувства и изживявания и в крайна сметка не пеем за нея.
Музикалният фон на това предаване се оказа изпълнен с песни за тежкото робство, неразбраната любов и ентусиазма на бунта. Толкова.
Ние се шегуваме със свободата и си позволяваме да я мерим със салама. Ние омаловажаваме свободата и сме готови да я заменим с носталгията по евтините кренвирши. Ние не осъзнаваме свободата като ценност и съответно не я честваме, не я празнуваме.
Така си мисля и ще се радвам искрено, ако четящите тези редове днес не мислят така. Мисля обаче, че повечето от нас предпочитат да не се забравя робството и гледат на свободата като на постигнатата цел. Нали знаете, веднъж постигната – вече не е интересна.
Състоянието на свобода само изглежда по-леко от състоянието на несвобода. Да живееш свободен често е по-трудно от това да живееш несвободен.
Днес е Трети март. Да вдигнем тост за непосилната лекота на свободата.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара