Фортисимо

Често си задавам въпроса „Има ли все още талантливи хора в България?”. Надявах се да видя отговора на тази питанка в българския вариант на шоуто “Got Talent”.

Гледал съм два сезона на “Britain's Got Talent” и един на “America's Got Talent”. Затова мога спокойно да заявя, че това е един от любимите ми телевизионни формати.

Концепцията на предаването е отлична. Шоуто трябва да покаже, че за таланта факторите възраст, социално положение и опит не важат. По време на кастингите се избират хора с дълбока история. Запознават ни с герои, преодолели нечовешки трагедии или проявили учудваща смелост. “Got Talent” ти дава повод да вярваш, че добрите постъпки и ежедневните усилия някой ден ще ти се отблагодарят. Карат те да вярваш в човечността…

Това внушение обаче се постига чрез прецизен и динамичен монтаж, огромно количество допълнителни кадри, сдържано представяне на водещите, критично-провокативно участие на съдиите, находчив подбор на участници и адекватна реакция от страна на публиката.

Нито една от съставките за успешна телевизионна рецепта не са спазени в българската версия на шоуто за таланти.

Разбирам, че продуцентите не разполагат с особено добър материал от кастингите (поне ако съдим по представеното в първите епизоди), но няма да ни накарат да харесваме повече кандидатите като ни натрапват преиграните реакции на водещите Мария Игнатова и Александра Раева. Дамите използват всеки удобен момент да ахкат, охкат, да се хващат за главите или просто да правят кисели физиономии.

Мария, не си в „Пълна лудница”, спри се малко! Това е много по-сериозен формат, в който е редно звездите на вечерта да бъдат състезателите, а не ръкомахащите водещи.

Не стига, че трябва да търпим преиграващите говорителки, ами и публиката в шоуто се оказва най-купената и режисирана ефирна сбирщина от хора, показвана досега. Колко ли им е дневният хонорар, че до такава степен се вживяват в ръкопляскането, ставането на крака и подсказването на журито? Далеч съм от идеята, че в английския вариант на шоуто няма табела „Аплодисменти”, но експлоатацията на живите зрители там е премерена и адекватна.

На фона на „напудрените” водещи и публика – журито се губи в цялата картинка. Коментарите са скучни, а оценките предвидими. Хилда Казасян е дразнещо мила, Магърдич Халваджиян е досадно дрънкало, а Любен Дилов-син е твърде благ и възпитан, за да го играе лошото ченге. Нито той, нито Халваджиян могат да стъпят на малкия пръст на Саймън Каул (един от авторите на формата и жури в английския и американския вариант на шоуто). Саймън е оригинален, забавен, краен, чаровен и запомнящ се.

Въпреки калпавата реализация на предаването, се оказа, че в България има талантливи хлапета, хора с интересни способности, които компенсират отчасти изгубеното време пред екрана. Проблемът е, че потенциалът на шоуто е на лице! Видно е обаче, че зад него не стои талантлив телевизионен екип, който да превърне записите в завършен развлекателен продукт.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки btv.bg)