В навечерието на 8 март и в разгара на споровете „за” или „против” пушенето на обществени места разбрах, че ние, жените сме станали обект на специално внимание и по отношение на цигарите.
Дори темата на Световния ден без тютюнев дим тази година е: „Жените в прицела на тютюнения маркетинг”. Помислих си, че жените-пушачи вече са изпреварили мъжете. Вглеждайки се в цифрите разбирам, че за радост това все още не е така.
Със сигурност обаче съвременната българка е изпреварила в пафкането майка си и баба си толкова много, че вече е специален обект на „тютюневия маркетинг”. И докато в тинейджърските ми години е пушела горе-долу всяка шеста жена, сега пушат 38% от нежната половина на обществото ни, което означава, че всяка втора припалва поне от време на време.
Това с 1986-та го разбирам. В соц времената беше много шик, много арт, въобще много гот да припалваш в някое тайно ъгълче, пък аз, макар и никога непропушила, все бях с пушачите, че иначе току виж съм изтървала тръпката на тайните криеници.
Тогава и на жените на средна възраст еманципацията им се привиждаше като вносна цигара. Защо обаче в наши дни цифрите не слизат надолу, ей богу не мога да проумея. Нито е забранено, нито е модерно, нито е шик да димиш като дърта циганка, особено пък на улицата, а и днешните тийнейджърки продължават да го правят.
Да оставим вредата и скъпотията на цигарите – и е говорено, и е писано, явно нищо не помага. Иска ми се младите българки да си зададат въпроса: Каква искам да бъда? Ерудирана и модерна европейка или ориенталска хубавица със силиконов бюст и димяща цигара в ръка, след която подвикват: „Аферим, машала!”
И понеже изключително разчитам на най-младите, се надявам при тютюнопушенето да се повтори тенденцията с четенето, а именно: очаква се поколението от деца, които сега са на възраст до 10 години да бъде най-четящото. Мисля си, защо не и най-непушещото!
За fortisimo.eu – Мина Денева
0 коментара