Здравейте, ние сме Иван Колев и Ваня Недева. Няма нищо странно, просто съпругата ми реши да си запази фамилията, след встъпването ни в граждански брак.
Иначе, аз съм на 28 г. от Търговище, а Ваня на 27 г., родом от село Драгоево, което е близо до старата българска столица Велики Преслав. Запознахме се в един интернет сайт. Общо взето случайно.
Тъкмо бях приключил връзката си с предишната си приятелка и чисто и просто губих времето си вечер в най-различни чатове. С Ваня си разменихме няколко писма, а след това започнахме да си говорим в Скайп. Не си пишехме, а се чувахме. Разговорите ни траеха по около 5 – 6 часа всеки ден.
Явно така се зароди онази топла симпатия между нас. След известно време, две или три седмици се срещнахме в Търговище. Помня датата – 20 ноември 2006 г. Тя дойде с колата си, понеже аз нямах автомобил и нямаше как да ида до Велики Преслав. В града гостуваше изложба на восъчни фигури. Разгледахме я, разходихме се и се разделихме. Това беше първата ни среща.
Разговорите обаче продължаваха и естествено ни доведоха до втора среща. След това си купих кола (едно триврато голфче) и срещите зачестиха, а с тях направихме и първите си съвместни стъпки. Дълго разсъждавахме дали изобщо искаме да сключим брак. Трябва да призная, че родителите ни помогнаха малко в това отношение. Никога не бяхме си представяли сватбения ден. Просто и двамата сме си мислили, че ще го направим според вътрешните си усещания. Като дойде моментът решихме, че самата сватба трябва да изразява нас самите, а не да се движим по общоприети норми и принципи. Някак си не ни се искаше да изпъкваме или да оригиналничим.
Изборът на стилизирани народни носии беше идея на Ваня. Аз хич не се замислих и веднага прегърнах идеята. Всъщност това е някакъв опит за съхраняване на българското, идва от изразените патриотични нотки в характерите и възпитанието на двама ни. Освен това мислим, че българското започна да се изгубва през последните години, потънало в някакво прозападно блато на изгубени ценности и традиции.
Самата реализация на костюмите не беше сложна, благодарение на дизайнерката Дияна Шлегел. Останахме силно впечатлени от нейната креативност. Сватбените ни одежди са си нейно дело. Впоследствие решихме да изработим и сватбено знаме, което води сватбарите в някои краища на страната. Получи се. Но чак като принцове и принцеси не сме се чувствали. По-скоро бяхме доволни от това, че успяхме да реализираме една наша идея и желание. Вероятно това беше и знак, че колективът, който създаваме е стабилен, успешен.
Какво се случва след сватбата ли?! До 26 май 2009 всичко вървеше в нормалните за едно младо семейство граници. На този ден, в осем часа сутринта и след близо десет часови мъки, Ваня роди дъщеричката ни Николета. Няма какво да обяснявам, че това очарователно-разтърсващо и сензационно събитие преобърна света ни и го направи още по-красив.
Относно работата… Не знам дали споменах, но аз съм репортер. Поддържам информационния сайт за Търговище и региона. Кореспондент съм и на информационната агенция БГНЕС. Преди да излезе по майчинство пък Ваня работеше като юристконсулт. Сега започна отново да се ослушва за работа.
За fortisimo.eu историята на патриотичната сватба разказа Иван Колев
7.03.2010 (нд) 19,34,58 EET
8.03.2010 (пн) 6,00,08 EET
8.03.2010 (пн) 9,37,15 EET
10.03.2010 (ср) 20,14,01 EET
13.03.2010 (сб) 15,48,36 EET
20.03.2010 (сб) 14,52,52 EET