Фортисимо

Здравейте, ние сме Иван Колев и Ваня Недева. Няма нищо странно, просто съпругата ми реши да си запази фамилията, след встъпването ни в граждански брак.

Иначе, аз съм на 28 г. от Търговище, а Ваня на 27 г., родом от село Драгоево, което е близо до старата българска столица Велики Преслав. Запознахме се в един интернет сайт. Общо взето случайно.

Тъкмо бях приключил връзката си с предишната си приятелка и чисто и просто губих времето си вечер в най-различни чатове. С Ваня си разменихме няколко писма, а след това започнахме да си говорим в Скайп. Не си пишехме, а се чувахме. Разговорите ни траеха по около 5 – 6 часа всеки ден.

Явно така се зароди онази топла симпатия между нас. След известно време, две или три седмици се срещнахме в Търговище. Помня датата – 20 ноември 2006 г. Тя дойде с колата си, понеже аз нямах автомобил и нямаше как да ида до Велики Преслав. В града гостуваше изложба на восъчни фигури. Разгледахме я, разходихме се и се разделихме. Това беше първата ни среща.

Разговорите обаче продължаваха и естествено ни доведоха до втора среща. След това си купих кола (едно триврато голфче) и срещите зачестиха, а с тях направихме и първите си съвместни стъпки. Дълго разсъждавахме дали изобщо искаме да сключим брак. Трябва да призная, че родителите ни помогнаха малко в това отношение. Никога не бяхме си представяли сватбения ден. Просто и двамата сме си мислили, че ще го направим според вътрешните си усещания. Като дойде моментът решихме, че самата сватба трябва да изразява нас самите, а не да се движим по общоприети норми и принципи. Някак си не ни се искаше да изпъкваме или да оригиналничим.

Изборът на стилизирани народни носии беше идея на Ваня. Аз хич не се замислих и веднага прегърнах идеята. Всъщност това е някакъв опит за съхраняване на българското, идва от изразените патриотични нотки в характерите и възпитанието на двама ни. Освен това мислим, че българското започна да се изгубва през последните години, потънало в някакво прозападно блато на изгубени ценности и традиции.

Самата реализация на костюмите не беше сложна, благодарение на дизайнерката Дияна Шлегел. Останахме силно впечатлени от нейната креативност. Сватбените ни одежди са си нейно дело. Впоследствие решихме да изработим и сватбено знаме, което води сватбарите в някои краища на страната. Получи се. Но чак като принцове и принцеси не сме се чувствали. По-скоро бяхме доволни от това, че успяхме да реализираме една наша идея и желание. Вероятно това беше и знак, че колективът, който създаваме е стабилен, успешен.

Какво се случва след сватбата ли?! До 26 май 2009 всичко вървеше в нормалните за едно младо семейство граници. На този ден, в осем часа сутринта и след близо десет часови мъки, Ваня роди дъщеричката ни Николета. Няма какво да обяснявам, че това очарователно-разтърсващо и сензационно събитие преобърна света ни и го направи още по-красив.

Относно работата… Не знам дали споменах, но аз съм репортер. Поддържам информационния сайт за Търговище и региона. Кореспондент съм и на информационната агенция БГНЕС. Преди да излезе по майчинство пък Ваня работеше като юристконсулт. Сега започна отново да се ослушва за работа.

За fortisimo.eu историята на патриотичната сватба разказа Иван Колев