Нас, българите, дори и празниците ни разединяват. Да, 8 март е ден, като всички останали. В международния календар обаче е обявен за ден на жената. 1909, САЩ и желанието за по-добри условия на труд – това са ключовите елементи от появата на този празник.
През горепосочената година Американската социалистическа партия отбелязва за първи път деня на жената, обусловен от състоялия се през 1857 година масов протест на шивачки в Ню Йорк. Те недоволствали заради ниски заплати и лоши условия на труд.
Днес спомените за този празник са от лъхащите на комунизъм червени карамфили, които на тази дата таткото подаряваше на майката. Подозирам, че точно това е накарало да се появи и темата в съботно предаване по една от телевизиите. Обикновено ми идват в повече опитите на участниците да се надвикат един друг. Но този път гледам.
В желанието си да се получи сблъсък спорят двама представители на силния пол срещу две представителки на нежния. Замислям се и аз. Свикнала съм да получавам доза подобаващо внимание и на този ден. Но всъщност какво символизира празникът? Пак се връщам на добрата ми приятелка историята.
След САЩ, няколко години по-късно идеята за по-добри условия на труд и, забележете, равноправие на жените във всички сфери – нахлува и в Западна Европа (Австрия, Дания, Германия и Швейцария, Франция), и в Русия.
У нас, назад в историята, не срещнах да се говори за идея, но около датата е имало някакви беседи. Този празник в България започва да се празнува след 9 септември 1944.
В нашата история за много събития и празници важи приказката за жабата и подкования й крак. Ама като се казва не е луд конят, а този дето го подковават.
Убедена в мнението си, заедно с караниците от телевизионния ефир, приключвам и аз по темата. В нашата страна не трябва да се празнува официално 8 март. Но не защото това е комунистически празник, както твърдеше известният съветник (в случая човек, който дава съвети на този и онзи по една или друга тема) в сутрешно сблъскващо противоположни гледни точки предаване. А защото жените в България, въпреки Б.Б. все още не са извоювали равноправието си с мъжете във всички обществени сфери на живота (справка статията на Мина Денева). Ще се спести на голяма част от мъжката половина от човечеството физиономията, изразяваща едновременно „Скъпа, пак забравих.” и „Ще се реванширам.”
Ха,ха. Как ли? Като изпере чорапите си?
Да ме извинят всички търговци на цветя, бижута и парфюмерия. А, и тези, на домакински уреди.
Въпреки че няма по-мил подарък от изработеният в детската градина или училище подарък за мама. Да де, ама 8 март не е празник на мама или се сблъсквам с поредната безсмислица?
Иначе в моята лична история е написано: преди няколко години на тази дата се зароди нещо, което и до днес ме прави щастлива. След още няколко лета на този ден семейството се увеличи с още един член. Неееее, и в двата случая нямам предвид бебета. На 8 март, в различни години, двама синове поднесоха на майка си подарък. Появихме се две снахи, странно – на една и съща дата. Но това са нещата от живота.
За fortisimo.eu – Светла Крумова (снимки taddalaxy.de)
0 коментара