Фортисимо

Брей, в един и същ ден чух от премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, че носят оставките си в джоба. Точно тези дни въобще не ми е до политика, но думите на управниците ме накараха да се сепна.

Единствената причина е, че през последните кризисни месеци и на мен са ми минавали през ума подобни мисли. Сегашните дни били толкова трудни, че могат да се сравнят само с годините след войната, добавя още премиера. Пак брей, взел съм да мисля, като Бойко Борисов. Може би съм вече Йокодзуна т.е. полубог.

Времената наистина са изключително трудни. Кризата се проточи, а първият срок за раздвижване, поставен от финансовия министър Симеон Дянков, бе достигнат без да се случи нищо особено. Всъщност случи се, но не това което очаквахме. Вместо сигнали за подобряване стигнахме до протести, а вместо облекчения за бизнеса държавата реши малко да не плаща и за десерт обмисля вдигане на осигурителната тежест.

В такава обстановка точно тези дни много мениджъри си мислят, че е най-добре да обявят, че носят оставките си в джоба. Разбираемо. Всички резерви са изчерпани, благоприятните прогнози липсват, а датата за заплати идва все по-бързо.

Оставката ми е в джоба!

В този израз има две неща. Лелеяно лично успокоение от силно пресиращата ситуация на която си издържал през последните месеци, но вече не виждаш смисъл да го правиш. Това личностно успокоение минава или през собственото ти решение, че можеш да продължиш да живееш и с по-малко пари – само и само да се отървеш от непосилната отговорност. Или през преценката, че си имаш достатъчно богатство, за да се оттеглиш на самотен остров, а не всеки ден да се опитваш да спасяваш неблагодарните хора.

Всъщност винаги има и лека сръдня, че подчинените не те разбират и е най-добре да ги накараш да го направят, като просто ги освободиш от присъствие.

Пък да ги видим тогава как ще се оправят?

Днес много хора, носещи отговорност, се чудят дали не е време да обявят, че оставката им е в джоба, защото както казва премиера: „всичко си има граници“.

Ще се въздържа да коментирам последвалите решения на Бойко Борисов. Все пак аз съм само Йокодзуна. Нямам кураж да давам съвети и на другите в тази ситуация. Изборът е личен.

При мен нещата отиват към поредната ми лична, малка жертва, за да продължа да правя това, което умея с хората, които го умеят. Оставката не е решение, а на управляващите да подскажа, че след този въпрос идва онзи свързан с преценката колко да е малка, малката жертва.

За fortisimo.eu – Иван Капралов