Аз не се гордея, че съм българче.
Бъхтя по заледени тротоари. Мисля си.
Всеки народ си заслужава управниците.
Главата ме заболя. Не от мислене.
Да му е… майката, уцелиха ме в ухото с ледена топка.
Едва запазвам равновесие.
Жалко, че започнах деня с усмивка.
Защо ме замериха, на кого какво направих?
И какво ли щастие настъпи у онзи
„Йезуит”, който ме улучи от терасата си и се скри?
Кога за последно се зарадвахте на чуждото щастие?
Лесно е да си злобен..
Много трудно стана да приемаш успехите на другите.
Някой радва ли се изобщо на вашето щастие?
Основополагащо е:
Първите седем години са най-важните.
Раждаш се само с инстинкт.
Семейството е онова, което дава първото възпитание.
Таткото и майката обаче бягат в чужбина
Училището? То е последна грижа на управляващите.
Факт: Акълът е като месечния цикъл, като не ти дойде навреме
Хич недей го чака.
Цъкаш, дивиш се, псуваш вечер пред екрана на телевизора.
Чакаш някой друг да те оправи… вместо това
Шамарите по теб не спират.
Ще търпиш, ще крещиш или ще биеш?
Ъндърграунд. Това е, няма измъкване.
Юлар, юс, юфка. Юнака го тъпчат.
Ядец! Ще излезем от кризата, ама друг път.
За fortisimo.eu – Светла Крумова
0 коментара