Едно дете се влияе до 25% от средата, в която расте. Толкова е и влиянието на приятелите и училището. В развитието на личността нови 25% идват от гените и предопределените от родителите наклонности.
Следващите 25% са от неговата автентичност, неговата карма, с която е дошло на този свят и от натрупания личен опит. Така че влиянието, което родителите оказват върху децата си, е само четвърт! Само една четвърт!
По подобен начин общността влияе на изграждането на децата ни. Възрастните около тях им помагат да се придвижат напред по пътя. Автентичността на детето, неговото лично „Аз” е вътрешният му свят.
Образецът ми за майка на две прекрасни дъщери Крис вчера даде такова определение: „Когато бебето ти е още бебе, то е вибрираща топка от енергия. Свети, подскача, иска ти се само да го притискаш до себе си, да го гушкаш, да черпиш от този извор. То не може да нарани никого и никой не може да го нарани. Когато пораства и вече няма физическата нужда да си до него започва да изисква ти да си източника”. Изисква другите 25% – среда, в която да расте, роднините и приятелите в тази среда. Тогава си неговото обкръжение.
Една четвърт „Аз”, една четвърт влияние на родителите – толкова можеш да дадеш. Другата половина виждаш докато то расте. Постепенно губиш възможността да влияеш, безсилен си да промениш нещата и често ти се иска да можеш да го прегърнеш както преди. Не можеш да нараниш бебе и то не може да го стори. Но порасналите деца могат да бъдат наранени, а и те могат да те наранят.
Имаш само една четвърт от развитието върху която влияеш и трябва да я ползваш умно и пълноценно.
За fortisimo.eu – Деси Кръстева
0 коментара