Фортисимо

Вече на никой не му пука за любовта! За онази любов – истинската, искрената. Всеки гледа да си направи кефа и въобще не му е до чувства... Живеем във велики времена на развитие и прогрес, на технологии и проучвания. А какво става с нас самите?

Вече нямаме реални приятели. Заменихме ги с тези в Интернет. Излезем ли навън, крием истинската си същност зад студени маски. Вечно сърдити. И вечно някой ни е виновен за нашите грешки и за неосъществените ни мечти.
Децата бързат да пораснат. Измислят смъртоносни алкохолни коктейли и още на 15 вече трупат сериозно количество сексуални контакти. Не вярват в нищо. Освен в поп-фолка... Абсолютна деградация.

Къде останаха онези наивни мечти и желания за любов и нежност? Не ни вълнуват страстите на сърцето. Всичко се върти около това колко пари имаш и колко гаджета си изчукал. Това ли е най-важното? Кога спряхме да вярваме в себе си, в силата на чувствата си, кога успяхме коренно да ги изтръгнем от съзнанието си?

Продаваме телата си... А за какво? Какъв е смисълът да бъде живян животът, ако в него не отделим място за най-красивото и възвишено чувство, на което сме способни – любовта? И не онази егоистичната, себичната, която се вкопчва в своя обект, която желае всичко, а не дава нищо. Това не е любов.
Говоря за онази истинската, божествената любов, която се крие в нас, която търси начин да се изяви. Онази, която стъпкахме в прахта и не й позволяваме да се изяви.Тази истинска любов, която не търси отплата, тя не е користна, няма цел, радва се от радостта на любимия. Повярвайте ми приятели – сексът, съчетан с любов, доставя най-голямата радост. Е да, случва се по-рядко, но затова пък е по-сладко. Сексът изживян заради самия секс – той какво ви носи? Животинско удоволствие, задоволяване на първичния нагон.
От кога безразборното правене на секс стана гордост и повод за възхищение? Нали живеем във време на развитие и усъвършенстване? Как стана така, че усъвършенстваме колите, къщите, компютрите си, а занемарихме душевността си.

Моделираме живота си по начин, който ни харесва (или само се заблуждаваме, че ни харесва), а забравихме да развиваме себе си и отношенията ни с другите. Забравихме същността си, забравихме, че сме хора. Чувствата са тези, които ни отличават от животните. Но ако се огледаме ще забележим, че дори животните крият в себе си повече нежност и отдаденост от нас – хората.

Дори не можем да се сравняваме с животните. Вече сме просто роботи. Извършваме зададени операции в работата и в отношенията си с другите. Сексът е проста поредица от възвратно постъпателни движения, а качествата му се измерват с продължителността на батериите от „ТоШиба”.

Само аз ли още мисля, че правенето на секс дава наслада, а правенето на любов дава смисъл. Само аз ли още мисля, че не е важно колко пъти си правил секс, а дали поне веднъж си имал щастието да правиш любов.

За fortisimo.eu – Ваня Тенева