„Не очаквах нищо и пак съм разочарован”, казваше малкият Дюи от сериала „Малкълм”. Дали нас може да ни застигне подобна съдба? Не! Ще възразите вие. Естествено, че можем лесно да се разочароваме, но е невъзможно да се абстрахираме от очакванията си. Заради очакванията обаче разочарованието става още по-голямо.
Очаквахме да се измъкнем от кризата в края на 2009 г. Така обеща министър Симеон Дянков. Очакваме заплатите ни да станат европейски, а те продължават да бъдат талибански. Очакваме коректно поведение от хората, които ни управляват… а те се вживяват в ролята на Big Brother и гледат как да закърпят бюджета като увеличават налозите ни (и смучат от еврофондовете). Добре де, здравните осигуровки си остават 8%, но до следващия път, в който отгоре ще установят, че парите в Здравната каса не стигат.
Добрата новина е, че след толкова много държавни разочарования, ние започнахме да приемаме допълнителните порции лоши вести с безразличие. Най-много да теглиш една бърза майна (все още се уча да псувам), преди да изпиеш чашата със студена вода.
По-страшни са личните разочарования. Не се разминавам всеки ден с Дянков по улиците, че да ме е яд чак толкова за неверните му обещания. Неприятно е обаче когато хора, с които си работил и които си уважавал, те лъжат безочливо. Болезнено е когато приятелите ти плетат интриги или градят самочувствие и престиж – като обясняват колко много неставаш.
И понеже не можем да се абстрахираме от очакванията, то е задължително да се научим да очакваме всичко от всеки. Не е гарантирано, че каквото почука – такова ще се обади!
Ако постъпваш правилно, прави го заради себе си и внимавай какво обещаваш! Важно е във всяка една ситуация да можеш да се изправиш гордо на улицата, а не да се спотайваш като мишка, защото току виж си срещнал човек, който очаква нещо от теб.
Ето това е проблемът с очакванията. И гузният очаква да се разминете, докато ти очакваш нещо (обещано) от него. Всели луд с очакването си!
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара